Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Да не заменяме комунистическата надменност с либерална. Разговор с Бойко Пенчев

Оценностяването на „родното“ и „родовото“ не бива да бъде подминавано с лековата насмешка. „Консервативната революция на 60-те“ е сложен феномен, който е специфичен отговор на проблеми, генерирани в социалистическата култура, но той има и по-дълбоки, универсални корени. Една от най-отблъскващите черти на комунистическото мислене е интелектуалната надменност, непоколебимата увереност, че знаеш правилните отговори, а всички останали са клетници, неспособни да прозрат механизмите на историята. [...]

От светлата страна на живота

Светла книга въпреки някои тъмни времена, през които спомените преминават. Книга, в която срещата с Иван Теофилов е допускане в пространството на съкровени спомени, в творческата „лаборатория“ на поета, драматурга, преводача… В пространството на намерено спокойствие и тишина след бурите, премеждията, злочестините, а и след „големите“ надежди, възторзи, победи. Затова „За радостта и езика“ е мъдра книга. Книга на опита, на честността и почтеността, на малките или по-големи откривателства по пътя на живота... [...]

Памет в разпад

„Световъртеж. Чувства.“ е най-ранният роман на Зебалд, след него следват „Емигрантите“, „Пръстените на Сатурн“ и „Аустерлиц“. Често критиката разглежда първите три като своеобразна трилогия. Но ви уверявам, че откъдето и да започнете с В. Г. Зебалд, все ще стигнете до онова състояние на прекрасна обърканост, завладяващо привличане в лабиринтите на повествование, което със своята неопределеност, „замаяност“, тревожност, но и с една почти абсолютна неопровержимост на историите ще ви очарова и хипнотизира. [...]

Защита на индивидуалния глас

В речта си при получаването на Нобеловата награда за литература за 2020 г. Луиз Глик, определена от Шведския Нобелов комитет като „един от най-важните поети в американската съвременна литература“, споделя, че я привлича поезията, в която читателят има значимо участие като душеприказчик, понякога и като съзаклятник. Тя вярва, че удостояването ѝ с наградата е избор на „интимния, индивидуален глас“. Срещата на читателите със стиховете на голямата американска поетеса, мисля, ще ги убеди в тази нейна вяра. [...]