Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Писането като пренареждане на живота. Разговор с Естер Херитсен

Човек няма друг избор, освен да бъде максимално верен на себе си. Няма как да се правиш на някой друг, можеш да използваш единствено собствения си глас, ако наистина искаш да създадеш стойностен текст. Например много бих искала да пиша дълги романи с дълги изречения… обаче това не съм аз. Аз оголвам всичко до кокал, докато е пределно ясно какво искам да кажа. Не го разкрасявам, не го правя по-интересно или по-литературно поради някакви си неясни причини. Почти винаги хуморът играе голяма роля в моите книги. [...]

Заключени

Непознатата доскоро на българския читател нидерландска писателка Естер Херитсен е авторка на четири романа, на сборници с разкази, на телевизионни и филмови сценарии. „Жажда“ излиза през 2012 г. и е един от най-превежданите ѝ романи. На пръв поглед нищо сложно няма в този текст. Даже някои могат да го нарекат семпъл, просто изграден. Но зад тази привидна простота има пласт от емоции, интензивен вътрешен живот, сложни междуличностни отношения. В някакъв смисъл романът може да бъде наречен семеен. [...]

Отказ от познатото

Надежда Радулова е авторка на осем книги с поезия. За „Алби“ (2000 г.) получава Националната награда Иван Николов. През 2015 г. получава и Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ за „Когато заспят“. Книгата „Малкият свят, големият свят“ демонстрира отново фината чувствителност на поетесата, дълбаенето във въпроси, свързани с човешкото присъствие в света, въпросите за паметта и детството, за майчинството и за трагичната нетъждественост на човека със себе си. [...]

Литературата ни след 1989 г.

Книгата на Инна Пелева е сериозен изследователски проект, който внимателно, но и с лична пристрастеност разглежда български романи и разкази, появили се в периода 1993–2019 г., тоест след Промяната. Въпреки че се състои от осем отделни глави, книгата може да бъде четена в цялост – като разгръщащ се сюжет, в който отделни линии се преплитат, надгражда се върху вече обсъдени автори и творби, и като своеобразна „панорама“ на българската литература, погледната не само отблизо, но и от далеч. [...]