Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Изгубеният Космос

Силвия Плат е име, което читателската аудитория познава. На български в литературни сайтове са публикувани някои нейни стихотворения предимно от издадената след смъртта ѝ стихосбирка „Ариел“ в превод на Владимир Трендафилов, а в последните години и от излязлата сега книга с поезия „Колосът“ в превод на Румен Павлов. Преведен от Людмила Колечкова е и романът ѝ „Стъкленият похлупак“. „Колосът“ е първата стихосбирка на Силвия Плат и единствената, издадена приживе, през 1960 г. [...]

Скритите места в живота

Книгата с поезия на Оля Стоянова излезе още преди година, но покрай многото стихосбирки от утвърдени и от млади автори остана някак встрани от интереса, надявам се, само на критиката, а не на читателите. Мисля обаче, че не бива да я пропускаме. Тя със сигурност попада сред най-доброто в поезията от миналата година. Да припомня, че Оля Стоянова е журналистка, авторка на поезия, проза, драматургия. Печелила е националните награди за поезия „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“ (за „Улица „Щастие“)... [...]

Сънища и пробуди

„География на съня“ се нарича новата стихосбирка на поета Владимир Левчев. Разбира се, той е автор и на есеистични и прозаически текстове, но в случая особено важно е да напомня, че Левчев е поет. Защото тази негова книга прави това, което най-добре може поезията – гради една „друга“, паралелна, духовна реалност... Философските, екзистенциалните теми са тези, които поетът осмисля, разгръща, а и за които поставя въпроси. Сънят и сънуването, времето, какво е то? Екзистенциален товар над човека, който той е обречен да носи. [...]

Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев

Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев

Гео Милев е от фигурите, при които смъртта придобива такова значение, че останалите биографични елементи остават на заден план. Смъртта тук е такава точка, която заличава препинателните знаци преди нея. Другият решаващ момент е, разбира се, раняването му, загубата на окото – също събитие, оказало се съдбовен знак. Трябва да си даваме сметка обаче, че Гео Милев се осъществява като поет и литератор за твърде кратко време, някакви си десетина години, съответно не бива да надценяваме отделните „периоди“ в творчеството му. Изкушаващо е да разделим „модернистичния“ Гео Милев от периода на сп. „Везни“ от „левия“ Гео от „Пламък“, но това очертаване на „етапи“ се размива в момента, в който се вгледаме в текстовете на списанията или пък в намеренията му да постави „Електра“ на Хофманстал по времето, когато би трябвало да е станал революционен поет. Гео Милев е удивително единен във възгледите си и в отношението си към литературата, а разчертаването на творческия му път на периоди обикновено се прави, за да се изгради телеологичен разказ според актуалните идеологически нужди. Късните напасвания между биография и поезия по отношение на Гео Милев, патетичните митологизации са нещо вторично, изкуствено и не особено чистоплътно. [...]