Култура / Катя Атанасова
Отвъд сюжета
Две произведения на изкуството – стихотворение и картина, от която то е вдъхновено, дават името на този роман на Джон Банвил от 2015 г. Нека избързам – последното платно, което героят на романа, а и разказвач рисува и не довършва, е синя китара на маса „с карирана покривка… прозорче и синева отвъд…“. Няма да подценявам читателите с обяснения кой е писателят. Българските издатели, слава богу, са открили Банвил и са ни дали възможност да го открием и ние с някои от прекрасните му книги. [...]
Епидемия на острова
Можем да определим „Чумни нощи“ като исторически роман, пресъздаващ живота в Османската империя в края на XVIII в. и началото на XIX в., но и спокойно движещ се назад във времето, припомняйки събитията, довели до възкачването на престола на султан Абдул Хамид. Действието се развива на остров (Мингер), несъществуващ, но Памук е имал „вдъхновение“ и от Крит и Кастелоризо. Откъснатостта от света, затвореното пространство на острова са важни при постигнатото внушение за умален модел на Османската държава. [...]
Историята в диалог. Разговор с Димитър Пеев
„История славянобългарска“ се отличава с диалогичност. Тя израства от споровете на нейния автор с различни представители на балканските елити през XVIII в. и това може ясно да се проследи по текста. Освен че пише история, о. Паисий снабдява своите читатели и техните слушатели с информация и с аргументи за евентуални бъдещи спорове. Няма да сбъркаме, ако кажем, че той ненатрапчиво споделя житейски опит. Според мен именно тази диалогичност на „История славянобългарска“ я е направила толкова успешна. [...]
Вълшебникът на словото. Разговор с Любомир Илиев
„Избраникът“ наистина не е сред най-известните творби на Томас Ман – когато излиза през 1951 г., книгата е приета доста сдържано както в двете германски държави, така и в други европейски страни. На Томас Ман се лепва етикетът на автор във вече напреднала възраст, който – след като е оставил за поколенията романи като „Буденброкови“, „Вълшебната планина“ и „Доктор Фаустус“ или новели като „Смърт във Венеция“, „Марио и вълшебникът“ и „Тонио Крьогер“ – няма особено желание да се занимава с бездруго потискащата съвременност. [...]