Култура / Митко Новков
Яворов на прицел
Тезата на Виолета К. Радева може да синтезираме така: образът на Яворов е потулен зад съзнателни лъжи и неволни измислици: в борбата между ангела и демона, както той сам изрича за себе си, връх взема демонът, ето защо твърдението, че Лора Каравелова се е самоубила, подлежи най-малко на съмнение, ако не и на категорично отрицание, тъй като уличаването на поета като убиец би хвърлило сянка върху македонското движение, а това неговият аркадаш Тодор Александров не би позволил никак. Затова го прикрива… [...]
Франциск и бедните
Автобиографията на папа Франциск носи светлото и доверчиво име – „Надежда“. Тази доверчивост не е изсмукана от пръстите – за Божията благосклонност малкият е слушал разказите на своите близки и те са попивали в душата му; нито е някаква инфантилна наивност: той я е виждал в блесналите очи на хората, които среща, в силните ръце, с които се здрависва, в топлите устни, които целуват ръката му на пастир. И тъкмо те, хората, го довеждат до убеждението: „Никой не се спасява сам“. Убеждение, което се е превърнало във вяра... [...]
Епопея на литографиите
Историята е разказ. Това е аксиома още от Херодот, нейния баща. Този разказ обаче и на самите гърци не е сякаш достатъчен, затова го допълват с изображения. Най-напред върху керамика – чернофигурна и червенофигурна, където откриваме изрисувани гръцките победи над персийските пълчища. Все пак един от най-известните образи на военна победа не е гръцки, а римски: мозайката от Къщата на Фавна в Помпей, показваща как Александър Велики сразява цар Дарий в битката при Иса (5.XI.333 г. пр.Хр.). [...]
Сирнорил, оттатък времето
Книгата излиза и свършва. За дни. Тиражът е изчерпан, ще трябва нов. Книгата е „Пилигрим от края на света“, неин автор е Борис Христов с приписка от Иван Станков. И още двама: Сирнорил и М., „Надолу от Бог“, и Мартин Христов, „Най-умната глупост“. Но не, не е книгата колективно дело, скрепява я могъщата фигура на поета, намерил уют в Лещен и оттам провождащ сигнали за доброта, за красота, за творчество. Всякакво творчество: словесно, картинно, естествено, етично и естетично. Вдъхновяващо творчество, което не свършва. [...]