Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Pape Eco aleppe

Умберто Еко е пестелив относно заглавието на последната си книга (2016 г.) „Pape Satàn aleppe. Хроники на едно течно общество“. Посочва само, че: „Очевидно е цитат от Данте“ („Ад“, VII, 1). И допълва: „въпреки че мнозина тълкуватели се опитаха да открият смисъла на този стих, повечето от тях твърдят, че той няма точно определено значение“. Тълкуванията на стиха са наистина много: от чисто италиански през влияния халдейски, древноеврейски, арабски, даже френски. [...]

Принудата да свидетелстваш

Необходимото свидетелство „Потъналите и спасените“ излиза през 1986 г. и съдържа осем есета, посветени на лагерната система и участта на онези, които тя безпощадно поглъща. Книгата е препубликувана през 2007 г. с предговор от Цветан Тодоров и следговор от Валтер Барберис и е може би една от най-трудните за Примо Леви книга; и може би една от най-ценните за неговите читатели. Защото не просто свидетелства, а опитва и да разбере нацистката концлагерна система, която си остава уникум: както като обхват, така и като специфика. [...]

Демокритизми и епикуризми

Навремето, когато учех философия, за разликата между атомизма на Демокрит и атомизма на Епикур в дебелите книжки бе подчертавано: ако материалистът от Абдера настоява, че атомът, веднъж тръгнал из празното пространство, не променя посоката на своето движение, макар и да променя скоростта – тази негова посока е необходимост; то материалистът от Гаргет – без да отхвърля атома и пустотата, в която атомът се движи, смята, че той може по своя воля да променя не само скоростта, но и посоката, както и накъдето си поиска. [...]

Внимателният посредник. Разговор с Войчех Галонзка

Причините, поради които аз оставам в зоната на българската литературна класика, са поне две. Първо, чувствам се неин длъжник като неин популяризатор в Полша. Второ, поради сериозни проблеми със зрението не съм в състояние да следя редовно и последователно най-новата литература, камо ли да чета всяка година дебели романи. Нека ги четат и превеждат младите преводачи. Всъщност класиката винаги е била в полезрението на популяризаторската ми дейност. [...]