Култура / Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).
55 публикации

Дуетът Фройд-Иерохам

21.06
2023

Името на Зигмунд Фройд е като червена лампа – всякога тегли вниманието. Дори днес, когато много от наследството на виенския доктор е налично на български и той вече не се издава, за да се наваксва, а за да се изучава. В това изучаване средищно място заемат т.нар. „класически 5 случая“. За всички тях + за всяко едно от изданията на Фройд на ИК „Критика и хуманизъм“ известният български психотерапевт и експерт по психодрама д-р Давид Иерохам пише текстове, обединени в книга: „Зигмунд Фройд: сценично и преживелищно“... [...]

Прочети повече...

Пораза. Записки от разделението

22.05
2023

Казват, че „Не ви познавам“, новият роман на Теодора Димова, бил продължение на „Поразените“ (2019). И да, така е: главната героиня Александра е внучка на едно от основните действащи лица в предишния роман, Райна – жената, опитала безуспешно да спаси съпруга си от работническо-селските изчадия, отдавайки се на едно от тях. Тази злочеста постъпка има изненадващо развитие в „Не ви познавам“. Но като че ли не тази прехвърлена през годините сюжетна линия е най-яката нишка, свързваща двата романа... [...]

Прочети повече...

Животът фрагмент, фрагментът живот

24.04
2023

Какво е фрагментът? Ето един от възможните отговори: това е мълчанието, което отказва да бъде говор (писмо), но заедно с това не може да не бъде говор (писмо). Затова той се представя като някакъв откъслечен звук, едва загатнато шептене на битието, забулено в смисъл, в дълбок смисъл. Бездънен като кладенец и необятен като небе. Едновременно тишина и глас, фрагментът мълви едва чуто, но така, че да се протегне гласът му из цялата вселена, за да съприкоснови и съедини микрокосмоса и макрокосмоса, малкото и голямото... [...]

Прочети повече...

Сън ли бе или…

28.03
2023

… или илюзия. Този куплет от песента на ФСБ ми изникваше постоянно, докато четях литературната анкета на Боряна Владимирова с Владимир Левчев, озаглавена „Животът – спомен за сън“. Не само защото самият анкетиран признава, че стихотворението, емблематично за него, е „Кой сънува моя живот“, не само защото анкетиращата го нарича „един от най-лунните поети в българската литература“, а най-вече заради начина, по който стои Владимир Левчев пред анкетиращата – между унеса на съня и (раз)очарованието на илюзията. [...]

Прочети повече...