Култура / Митко Новков
Иван Бранев, делфинът
Най-новата книга на Захари Карабашлиев е неговият най-добър роман, поне според мен. Не че предишните не бяха добри – и „18 % сиво“, и „Хавра“, и „Опашката“, и „Рана“ си имат своите достойнства, но сякаш „Последният ловец на делфини“ изкарва на бял свят всички качества на Захари-Карабашлиевия почерк. Увлекателно поднесена история, плътни характери, отлично сноване между историческите пояси. Прибавяме към тези характеристики и неговия страхотен усет кое в момента е важно за българското общество... [...]
Хождение, речник, приказка
Книгата на Людмила Миндова по форма и идея е класическо научно изследване: внушителна библиография, впечатляваща скрупульозност, сериозно проучване. Но това съдържателно жанрово определение може да се надхвърли и да видим книгата като много повече от монография. Поне в три измерения: на средновековни писания в стил „хождение“, най-прочутото от които е „Божествена комедия“; на речника, това толкова необходимо за всяко знание поучително четиво... [...]
Всичко мое, всичко наше
Не зная дали си даваме сметка с интелектуалец от какъв мащаб разполагаме в негово лице, колко той е важен за българската общност. Четем постове в социалните мрежи – не само неграмотни, но и изпълнени със злъч, някои чак човеконенавистни, и тръгва да ни светва, че тъкмо хора като Александър Шурбанов са противоядието и лекарството срещу опростачването на нацията. В този смисъл именно неговото „Записано“ се явява не просто излагане на мисли, появили се в хода на годините, а нещо като заръка, завет, които да следваме. [...]
Хляб, сол и сладокусници
Книгата на Стефан Дечев „Между простонародните ястия и гозбите на Цариград. Храненето и кухнята в Османска България и околните земи (от 30-те години на XIX век до 1878 г.)“ е плод на убеждението, че храната и яденето са не просто някаква биологична потребност, а проявление на културата, на манталитета, на спецификата на една общност: „[…] Тези няколко десетилетия... в един реформен за Османската империя период – още повече поставят под съмнение представата за някакво вечно противопоставяне на Изтока спрямо Запада. [...]