Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Популизмите ни, непреходни

Някому би могло да се стори странно, че професор по средновековна философия, специалист по гръкоезичната ромейска империя Византия, се е заел да дълбае един чисто политически и изконен български феномен – популизма. В „Българските разломи“ Георги Каприев недвусмислено заявява, че това е задачата му, и тръгва да я решава с привичната си методичност, начетеност, напористост. И човек – след като затвори последната страница, разбира, че няма нищо странно в това захващане, напротив. [...]

Чудно чуден Чудомир

„Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници“, пишат в „Многообразният Чудомир в неговото време“ професорите Алберт Бенбасат и Николай Аретов. Прави са, разбира се, но така поставят пред нас сложно питане: защо, след като е „сред най-обичаните“, Чудомир влиза в учебниците едва през 2018 г. с 4 разказа? В съвместното си изследване двамата литературни историци и анализатори ни предоставят важен материали за отговора на този въпрос. [...]

Чехълчета на панспермията

През октомври 2024 г. българската книжна лавица се обогати с още една книга – „Панспермия. Халюцинация за роман“ от Полина Видас. Като казвам обогати, имам предвид буквално: преди тази книга българската литература беше по-бедна, след нея е вече по-богата. Много по-богата. По-звездна… Прочее, ако не знаете какво е панспермия, ще ви светна: това е научна теория, според която животът на Земята се е зародил от Космоса. От звездите, тоест. Прелитат покрай планетата всякакви метеори и комети, падат върху нея... [...]

П като подсъзнание

На Балканите, където мъжете не се славим с твърде прилично подсъзнание (но пък за сметка на това в съзнанието си сме свенливи и любовно плахи), като се стигне до П-то в подзаглавието на романа, ясно е какво можем да си помислим. Да, ама нищо подобно, ще бъдем излъгани. Но пък няма да бъдем разочаровани, защото „Тезеят в своя лабиринт“ на Красимир Димовски е едно такова българско писане, изразяващо всичките хубости на почерка ни: изненадващ, остроумен, своеобразен и разнообразен; неповторим. [...]