Волф Лепенис

Волф Лепенис

Волф Лепенис (1941 г.) е професор по социология в Свободния университет в Берлин и ректор на Висеншафтсколег – Институт за академични изследвания в Берлин, почетен доктор на Сорбоната, носител на наградите Карл Фослер, Александър фон Хумболд, Теодор Хойс, на Наградата за мир на германските книготърговци и др. В продължение на години преподава в Принстън (Institute for Advanced Study) и Колеж дьо Франс. Автор на многобройни публикации върху историята на науката, културната и литературна социология, сред които: „Меланхолия и общество“ (1969), „Краят на естествената история“ (1976), „Трите култури“ (1985), „Автори и учени през XVIII в.“ (1988). Във „Възход и падение на интелектуалците в Европа“ (1992) са събрани лекциите, които изнася през ноември 1991 г. в Рим. В тях той разглежда политическата и културна ситуация в Европа след падането на Берлинската стена и на комунистическите режими в Източна Европа.

Галин Стоев

Галин Стоев

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на „Илюзията“ по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Народния театър, Варненския драматичен театър и др. След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия. През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород“ от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с „Комеди Франсез“, театър „Ла Колин“ в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. Филмът „Безкрайната градина“ е неговият дебют в киното. Създаден е по пиесата „Приятнострашно“ на Яна Борисова, която заедно с „Малка пиеса за детска стая“ и „Хората от Оз“ е поставена от Галин Стоев в Театър 199 в София.

Георги Данаилов

Георги Данаилов

Георги Данаилов (1936–2017) e български писател и драматург. Роден е в София, потомък на известен свищовски род. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Георги Данаилов завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Голяма популярност получава още с първите си книги: „Деца играят вън“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Следват: „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“. Автор е на множество пиеси: „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските съзаклятници“, „Господин Балкански“, „Една калория нежност“ и др., на филмови сценарии: „Хирурзи“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров).

Георги Каприев

Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), „Латински смутители в Константинопол: Анселм Хавелбергски и Уго Етериано“ (2020) и др. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски. Години наред е театрален наблюдател на вестник „Култура“ и вестник „К“.

Георги Марков

Георги Марков

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга „Анкета“ и сборникът с разкази „Между деня и нощта“. През следващата 1962 г. излиза „Мъже“, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите „Победителите на Аякс“, „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман „Покривът“. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на „Дойче Веле“ и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса „Архангел Михаил“ спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата“. На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло“ в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. След неговата смърт на Запад излизат „Есета“ и „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Георги С. Раковски

Георги С. Раковски

Г. С. Раковски (1821–1867) е поет и революционер, първи организатор на националноосвободителното движение в България. Роден е в Котел, рожденото му име е Съби Стойков Попович. Учи в местното килийно училище, постъпва в гръцко училище в Куручешме (Цариград). През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно дружество с цел организиране на общо въстание. Пътува до Браила (под името Георги Македон), след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е осуетен от румънските власти, полицията се намесва, но Раковски успява да се укрие. След като не е възможно да учи в Париж, той се връща в Котел и се включва в народната борба. За да заблуди полицията, се преименува на Георги Раковски. Наклеветен и арестуван, той е откаран във вериги в Цариград. Страданията в затвора описва в спомените си „Неповинен българин“. Участва в черковната борба. По време на Кримската война (1853–1856) събира военни сведения за руското командване. Поради предателство е арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски разпуска четата и 4 месеца се укрива в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“. Заминава за Нови Сад. Там издава в. „Българска дневница“ (юни – октомври 1857). Изучава българското историческо минало и проектира да създаде Българско книжовно дружество. През 1860 г. отива в Белград. Започва издаването на в. „Дунавски лебед“ (1860–1861). Начертава план за освобождението на България и „статут за едно Привременно българско началство в Бялград“. Създава Първата българска легия (1862), но очакваната война е избегната и Раковски е принуден да разпусне легията. Има идея за създаването на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. През 1863 г. посещава Атина, Цетина и Букурещ, влиза във връзка с държавници и общественици. Изработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Умира от туберкулоза в Букурещ.

Георги Тенев

Георги Тенев

Георги Тенев е писател, драматург и режисьор. Роден е през 1969 г. в София. Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по-късно следва и във Виенския университет. Бил е драматург на театрална работилница „Сфумато“ (1997–1999) и асистент в НАТФИЗ (1997–2002). Автор е на романите „Партиен дом“, „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“, „Български рози“, на сборниците с разкази „Свещена светлина“ и „Жената на писателя“. Носител е на Голямата награда „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999 г.) за съвместния авторски проект „Атолът“ заедно с режисьора Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.

Георги Томалевски

Георги Томалевски

Георги Томалевски (1897–1988) е роден в гр. Крушово, Битолско. В родния му дом е обявена Крушовската република по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След потушаването на въстанието цялото семейство се преселва в София. Георги учи в Техническото училище, където е съученик с Хр. Смирненски. През Първата световна война е писар в българското представителство в Берлин. Един от създателите на Есеистичното общество в България и деец на Македонската младежка тайна революционна организация. Брат е на известния македонски деятел Наум Томалевски. През 1927 г. излиза първата му есеистична книга „Душата на Македония“, чието второ издание през 1941 г. е отличено с национална литературна награда. Автор на книгите: „Псалми за живия Бог“, „Човек, природа и Бог“, „Слънце след буря“, „През зеницата на есето“, „Крушовската република“ и др. През 2019 г. излязоха непубликуваните му мемоари „Чуто, видяно, преживяно“.