Борис Костадинов

Борис Костадинов

Борис Костадинов е куратор, работещ в международен контекст между Виена, Берлин и София. Създал е проекти за: Projektraum LS43 и Scope в Берлин; Forum Stadtpark, Грац; Notgalerie, viennacontemporary, Krinzinger Gallery, IG Bildende Kunst Gallery, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery, Haus Wittgenstein, Kunstverein LLLLLL във Виена; Radiator Gallery и Leo Kuelbs Collection, Ню Йорк; Националната галерия, София; Центъра за съвременно икуство, Пловдив; СГХГ; Trafo, Будапеща; KGLU, Словени Градец; LOOP Fair, Барселона и др. Той е директор на FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив и София, и е бил директор на Международния фестивал Видеоархеология в София. Автор е на много текстове в каталози и специализирани публикации.

Борислав Скочев

Борислав Скочев

Борислав Скочев е публицист и основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим – „Декомунизация” (2002). Автор е на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“ („Сиела”, 2017), която анализира концлагерната система от времето на комунизма и очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима. За написването на това изследване той проучва стотици документи и свидетелства на потърпевши. Книгата му за „Белене“ получава първа награда на Портал Култура за 2018 г. в категорията Хуманитаристика.

Боряна Димитрова

Боряна Димитрова

Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Родена е през 1961 г. в София. Завършила е френската езикова гимназия „Антоан дьо Ламартин“ и социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология, специализирала е политически и електорални изследвания в CNRS, Франция, и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ. Управляващ партньор на социологическата агенция „Алфа Рисърч“.

 

 

Боян Знеполски

Боян Знеполски

Проф. Боян Знеполски (род. 1968 г.) е ръководител на катедра „Социология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач на книги на Морис Мерло-Понти и Милан Кундера. Автор на монографиите: „Херменевтични парадигми“ (2004), „Пределите на субекта“ (2007), „Епоха на разломи. Криза на идентичностите и социална критика“ (2020).

Боян Пенев

Боян Пенев

Боян Пенев (1882–1927) е литературовед и литературен историк. Завършва славянска филология в Софийския университет (1907), където изучава чешки и полски език. От 1909 г. е хоноруван доцент в Софийския университет, редовен професор от 1925 г. Ръководи Катедрата по българска и славянски литератури (1925–1927). Изследва историята на българската литература преди и след Освобождението, творчеството на Христо Ботев, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Иван Вазов, литературите на славянските народи, руската литература, славянския романтизъм, полския романтизъм, творчеството на Пушкин и Мицкевич. Автор на мащабното изследване „История на новата българска литература“, излязло посмъртно (1930–1936).

Бруно Латур

Бруно Латур

Бруно Латур (род. 1947 г.) е френски социолог на науката, дългогодишен професор в престижното френско „Минно училище“. Възгледите му за научните и културни парадигми на съвременния свят значително се отличават от англосаксонската традиция, базирайки се на френската епистемологична школа, водеща началото си от Гастон Башлар и Мишел Сер. През 2007 г. влиза в класациите на десетте най-цитирани световни изследователи в сферата на хуманитаристиката. На български език са преведени книгите му: „Ние никога не сме били модерни“(„Критика и хуманизъм“, 1994 г.) и „Реасамблиране на социалното“ („Изток-Запад“, 2009 г.).

Буалем Сансал

Буалем Сансал

Буалем Сансал (род. 1949 г.) е един от най-известните съвременни алжирски писатели, който пише на френски език. Завършил е Националната политехника в Алжир. От години критикува засилването на радикалния ислямизъм в родината си и призовава за моралната консолидация на алжирското общество. Сред по-известните му книги са: „Клетвата на варварите“ (1998), „Селцето на германеца или дневникът на братята Шилер“ (Голямата награда за франкофония, Голямата награда на белгийската Кралска академия, 2008 г.), „2084 – краят на света“ (Голямата награда на Френската академия за роман, 2015 г.), „Влакът за Ерлинген или метаморфозата на Бога“ (2018 г.), „Авраам или Петият завет“ (2020 г.).

Буян Филчев

Буян Филчев

Буян Филчев е роден 1952 г. в София. През 1978 г. завършва Националната художествена академия със специалност Илюстрация и оформление на книгата. Работи в областта на графиката, живописта и илюстрацията. Професор по графика и графични технологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е директор на издателство „Български художник“. Носител на няколко награди за графика и илюстрация, негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, на парижкия колекционер Жорж Екли, на Музея на Фондация „Шрайнер“ в Бад Щебен, Германия и др. Председател на организационния комитет на Международното триенале на графиката.