Батист Детомб
Батист Детомб, основател на френската онлайн медия „Гаврош“, е учил политически науки и програмиране. Автор е на книгата „Повреденият човек“ (2025).
Батист Детомб, основател на френската онлайн медия „Гаврош“, е учил политически науки и програмиране. Автор е на книгата „Повреденият човек“ (2025).
Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в Марктъл на Ин, Бавария. През 1951 г. завършва теология и философия и е ръкоположен за свещеник заедно с брат си. От 1966 г. завежда катедра „Теология“ в университета в Тюбинген. В периода 1977–1982 е архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг. През 1977 г. е издигнат за кардинал. През 1981 г. Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за вярата, какъвто той е до 2005 г. На 9 април 2005 г. е избран за папа с името Бенедикт XVI. От 28 февруари 2013 до 31 декември 2022 г. – Summus Pontifex emeritus. На български са преведени книгите му: „Иисус от Назарет“, т. 1–2 („Критика и хуманизъм“, 2009 г.); „Въведение в християнството“, 2013 г.; „Мария – изначалната Църква“, 2014 г.; „Иисус от Назарет. Пролог“, 2016 г. (Фондация „Комунитас“). Издадени са и книгите с разговори „Солта на земята“ и „Светлина на света“ (Фондация „Комунитас“, 2011), които Петер Зеевалд провежда с него.
Беноа Жако е кинорежисьор и сценарист, една от легендите на френското кино. Роден е през 1947 г. в Париж. Има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист. Сред тях се открояват заглавия като „Дневникът на една камериерка“, „Сбогом, кралице моя“, „Вила Амалия“, „Три сърца“, „Недосегаемият“, „Тоска“. През 2005 г. е член на журито на 58-ия филмов фестивал в Кан. Беноа Жако гостува в България по покана на фестивала Cinelibri.
Бернар Блистен (род. 1955 г.) e директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“ от 2013 г. От 1984 г. работи като куратор, от 1995 до 2005 г. преподава съвременно изкуство в Екол дю Лувр. Създател на т.нар. „Нов фестивал“, който се провежда от 2009 г. в центъра „Помпиду“, обединявайки в едно най-различни хоризонти в изкуството. Организирал е първите ретроспективи в центъра „Жорж Помпиду“ на артисти като Кристиан Болтански, Ед Ръша, Даниел Бюрен и др. Комисар на Биеналето в Сидни (1984), на международната секция „Аперто“ на Биеналето във Венеция (1990), на Биеналето в Йерусалим (2009). Автор на монографиите: „Анди Уорхол, киното“ (1990), „Една история на изкуството на ХХ в.“ (1998), „Даниел Бюрен и архитектурата“ (2004), „Музеят, който не съществува“ (2010)
Бернар Кирини (род. 1978 г.) е белгийски писател и литературен критик, лауреат на литературната награда „Виктор Росел“ и на френската Награда за стил за сборника си с разкази „Кръвожадни приказки“.
Бертран Вержели (род. 1953 г.) е френски философ, есеист и православен богослов. Възпитаник е на „Екол Нормал“ в Сен Клу. Преподавал е в Университета за политически науки в Париж, води подготвителни класове по философия за големите френски висши училища. Професор по морално богословие в Православния институт „Св. Сергий Радонежки“ в Париж. Сред десетките му публикации се открояват книгите: „Вярата или носталгия по удивителното“ (2004), „Завръщане към удивлението“ (2010), „Стани този, който си“ (2014), „Изкушението на човека-Бог“ (2015), „Срещи на брега на смъртта“ (2015), „Молитвата, една философия“ (2017). Редовен участник е в конференциите „Философски вторник“ в Париж, лектор на богословския цикъл „Понеделник в Пор Роаял“, организиран от френския православен сайт Orthodoxie.com.
Бистра Величкова е журналистка и писателка. Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ получава първа награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (Хасково, 2015). Втората ѝ книга, стихосбирката „Бог в очакване на дилъра“, е номинирана за наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ (2018). Доктор e по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по европейски науки в Университета в Туенте и Университета в Мюнстер.