Ани Ерно

Ани Ерно

Ани Ерно е родена на 1 септември 1940 г. в Лилбон, Нормандия. Родителите ѝ държат бакалница и кафене. Тя получава католическо възпитание. След девическия пансион следва в Руан и Бордо. Работи като гимназиална учителка и преподавателка на задочници. Посвещава се на писането в средата на 70-те години. В творчеството си разглежда темите за пола, езика и класата, като реконструира миналото, използвайки дневниково писане. Първите ѝ романи разказват за момичета от работническите среди и конфликтите им с родителите. В романа си „Мястото“ от 1984 г. (на български е издаден от „Народна култура“ през 1986 г.) Ерно анализира жизнения свят на своя баща. В следващите си книги тя пише за развода и аборта си, както и за своето заболяване от рак. До края на годината издателство „Лист“ предвижда да издаде нейния роман „Годините“ в превод на Валентина Бояджиева.

Анна Политковская

Анна Политковская

Анна Политковская е родена на 30 август 1958 г. в Ню Йорк, където баща є е дипломат, сътрудник на мисията на Украинската ССР към ООН. По-късно семейството ѝ се връща в Москва и през 1980 г. Анна завършва журналистика в Московския държавен университет. В средата на 90-те е назначена като специален кореспондент и наблюдател на в. „Новая газета“. Многократно посещава районите на военните действия и лагерите на бежанците в Дагестан, Ингушетия и най-вече в Чечения. Репортажите є от мястото на събитието є донасят много награди. Тя не просто довежда горещата информация до обществеността, но и помага активно на майки на загинали войници да отстояват правата си в съда, бори се срещу корупцията и прави журналистически разследвания. По време на заложническата криза в Театралния център на ул. „Дубровка“ е избрана да води преговорите с терористите. Когато се случва трагедията в Беслан, излита веднага към мястото на събитието, но в самолета неочаквано є прилошава и изпада в безсъзнание. По-късно потвърждава, че са се опитали да я отровят, за да є попречат да отрази обективно случващото се в Беслан. Авторка е на книгите: „Една мръсна война: един руски репортер в Чечения“, „Путинова Русия“, „Руски дневник“. На 7 октомври 2006 г. е застреляна в асансьора пред дома си в Москва. Никой не се съмнява, че поръчковото убийство е свързано с професионалната є дейност.

Анна Топалджикова

Анна Топалджикова

Анна Топалджикова е театровед, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра: „Необходимото чудо. Митът в българската драма“ (1988); „Авторът в пространството на текста“ (2002); „Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те“ (2009); „Играта театър“ (2013); „Фобии и утопии“ (2014); книги с театрална драматургия „Реещи се гледни точки“ и „Робин“, „Маугли“, „Красавиците“ в „Театърx3“ (2012), романа „Ледовете“ (2007).

Антоан Аржаковски

Антоан Аржаковски

Антоан Аржаковски (род. 1966 г.) е френски историк и изследовател на православието, потомък на белоемигранти. Неговият дядо – св. Дмитрий Клепинин, който загива в нацисткия концентрационен лагер „Дора“, е канонизиран от Вселенската патриаршия. Ръководи изследователския департамент „Общество, свобода, мир“ в католическия Колеж на бернардинците в Париж. В периода 1989–2011 г. е ръководил Френския университетски колеж в Москва, Френския институт в Киев и Института за икуменически изследвания в Лвов. Автор на книгите „Що е православие“ (2013), „Русия, Украйна. От войната към мира?“ (2014), „Западът–Русия, как да се излезе от конфликта?“ (2017) и др.

Антон Стайков

Антон Стайков

Антон Стайков (р. 1962) е художник, есеист, изследовател на визуалното, автор на „Кратка история на българския комикс" (2013) и „Българският буквар. 200 години в първи клас". Като заместник-председател в Съюза на българските художници той отговаря за изложбената дейност на „Шипка" 6. Куратор е на пътуващата изложба с илюстрации към детски книги „Радост, тъга и надежда". Миналата година Антон Стайков издаде първия си сборник с разкази – „Добре че умря Джузепе" (изд. "Жанет-45").

Антон Страшимиров

Антон Страшимиров

Антон Страшимиров (1872–1937) е писател, драматург и публицист. Брат е на историка Димитър Страшимиров и на левия политик Тодор Страшимиров. Бил е начален учител във Варненско и Бургаско, увлича се по народническия социализъм. През 1895 учи в Берн, където следва литература и география, чете Ибсен, Стриндберг и Метерлинк. Участва в македонското движение като четник на Яне Сандански. Народен представител в XII НС и в V ВНС. Военен кореспондент през Балканската и Първата световна война. След Септемврийското въстание излиза с позив срещу братоубийствата. По време на антисемитските гонения в Германия участва в Комитет за защита на евреите (1933 г.). Автор на огромно творчество: „Змей“, „Кръстопът“, „Смутно време“, „Роби“, „Хоро“, на пиесите „Вампир“, „Свекърва“, „Отвъд“, „На безкръстни гробове“, на публицистичните творби „Книга за българите“, „Палач и злодей“ и др. Предложеният текст е глава от книгата „Войни и освобождение“, 1916 г.

Антон Хюгли

Антон Хюгли

Антон Хюгли е бивш професор по философия и педагогика в Базелския университет, президент на фондация „Карл Ясперс“ и инициатор за издаването на пълните коментирани съчинения на Карл Ясперс. През 2016 г. излиза неговата книга „За трудността да бъдеш разумен“. Текстът му за Ясперс е публикуван във вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи (род. 1939 г.) e италиански историк на изкуството, специалист по Ренесанса. Бил е министър на културата, директор на музейния комплекс във Флоренция, директор на Ватиканските музеи. Понастоящем е президент на Международния комитет за честванията на 500-годишнината от смъртта на Рафаело.