Антон Страшимиров

Антон Страшимиров

Антон Страшимиров (1872–1937) е писател, драматург и публицист. Брат е на историка Димитър Страшимиров и на левия политик Тодор Страшимиров. Бил е начален учител във Варненско и Бургаско, увлича се по народническия социализъм. През 1895 учи в Берн, където следва литература и география, чете Ибсен, Стриндберг и Метерлинк. Участва в македонското движение като четник на Яне Сандански. Народен представител в XII НС и в V ВНС. Военен кореспондент през Балканската и Първата световна война. След Септемврийското въстание излиза с позив срещу братоубийствата. По време на антисемитските гонения в Германия участва в Комитет за защита на евреите (1933 г.). Автор на огромно творчество: „Змей“, „Кръстопът“, „Смутно време“, „Роби“, „Хоро“, на пиесите „Вампир“, „Свекърва“, „Отвъд“, „На безкръстни гробове“, на публицистичните творби „Книга за българите“, „Палач и злодей“ и др. Предложеният текст е глава от книгата „Войни и освобождение“, 1916 г.

Антон Хюгли

Антон Хюгли

Антон Хюгли е бивш професор по философия и педагогика в Базелския университет, президент на фондация „Карл Ясперс“ и инициатор за издаването на пълните коментирани съчинения на Карл Ясперс. През 2016 г. излиза неговата книга „За трудността да бъдеш разумен“. Текстът му за Ясперс е публикуван във вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи (род. 1939 г.) e италиански историк на изкуството, специалист по Ренесанса. Бил е министър на културата, директор на музейния комплекс във Флоренция, директор на Ватиканските музеи. Понастоящем е президент на Международния комитет за честванията на 500-годишнината от смъртта на Рафаело.

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг (род. 1974) се запалва по театъра още на 17 години. Учи режисура в Театралната академия в Будапеща и по време на следването си създава своята трупа „Кретакор“ (на унгарски: „Тебеширен кръг“). С нея до 2008 г. прави множество постановки, а „Кретакор“ става една от най-популярните експериментални трупи в Унгария. Сред постановките му са: „Войцек“ и „Леонс и Лена“ от Бюхнер, „Чайка“ от Чехов, „Черна земя“, „Хамлет“ и „Ричард III“ от Шекспир, пиеси на Лорка, Брехт, както и оперни спектакли. След 2008 г. „Кретакор“ се превръща в платформа за акции и филми, реагиращи на острите социални и политически проблеми. В конфликтите между правителството на Орбан и свободната унгарска сцена режисьорът играе водеща роля, а „Кретакор“ влиза в черния списък на управляващите. През 2009 г. Арпад Шилинг получава европейската награда „Нови театрални реалности“.

Асен Игнатов

Асен Игнатов

Асен Игнатов (1935–2003) завършва философия в Софийския университет, където от 1965 г. е асистент по формална логика. Заради книгата си „Тъга и порив на епохата“ (1968) е уволнен. През 1972 г., след участие на конгрес в Брюксел, иска политическо убежище. Работи в Хусерловия архив в Лувенския университет. Защитава докторат върху „Хайдегер и философската антропология“ (1979). От 1980 до 1988 г. е редактор в радио „Дойче Веле“. През 1988 г. постъпва във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания в Кьолн. На български език са издадени книгите му: „Психология на комунизма“ (1991, 2012), „Антропологическа философия на историята“ (1998), „Структура на историческото познание“ (2020). Доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“ (1997), носител на орден „Стара планина“ (2000). До края на годината в поредицата на ИИБМ ще излезе том с негови студии за Източна Европа и Русия, част от който е и настоящият текст.

Асен Терзиев

Асен Терзиев

Д-р Асен Терзиев е театрален критик и театровед с интереси в областта на театралната теория и история и театралния мениджмънт. Главен координатор на Фондация „ВИА ФЕСТ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“. Завършил е НАТФИЗ, от 2005 г. е главен асистент по история на европейския театър. Има публикации (рецензии, теоретични текстове, интервюта и др.) в сп. Homo Ludens, „Литературен вестник“, Портал Култура, „Капитал Лайт“ и др. През 2012 г. излиза дебютната му книга „Театралността – езикът на представлението“.

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен (1907–2002) е шведска писателка, с чиито книги са израснали децата по цял свят. Творбите ѝ, преведени на 70 езика, са издадени в над 100 държави. Първата книга за най-популярната ѝ героиня – Пипи дългото чорапче, излиза още през 1945 г. На български език са публикувани целите поредици за Пипи дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива, за Емил от Льонеберя и Кале Бломквист, „Братята с лъвски сърца“, „Роня, дъщерята на разбойника, „Децата от улица „Тряскаджийска“ и много други. От 2002 г. шведското правителство връчва Възпоминателна награда „Астрид Линдгрен“. Предложеният тук текст е английска версия на статията Varför skriver man barnböcker?, публикувана в Svensk Litteraturtidskrift през 1983 г.

Атанас Пацев

Атанас Пацев

Атанас Пацев е роден в гр. Пловдив през 1926 г. През септември 1944 г. се записва в Художествената академия. Още като студент работи при Александър Жендов, което счита за един от шансовете на живота си. Не приема критиките, които Вълко Червенков отправя към Жендов. Постепенно се развива като един от напредничавите новатори в българското изобразително изкуство, с модерен, експресивен стил. През 1965 г. пътува из Европа и се ориентира напълно към модерното европейско изкуство. Особено значима е изложбата му с рисунки „Безтегловност“, открита от проф. Любомир Далчев. Тя е измежду най-смелите и новаторски изложби по онова време – 1968 г. Посрещната с унищожителни критики, тя се превръща в специфичен манифест за свобода на творческия почерк и поглед. Отказва се от всички привилегии като признат борец срещу фашизма и капитализма, наградите си предава за стипендии на талантливи ученици. Спират се негови изложби, не му се присъжда и званието „народен художник“. През 1980 г. списание „Съвременник“ помества негови философски размисли и фрагменти. Умира през 1999 г.