Виктор Мартинович

Виктор Мартинович

Виктор Мартинович е писател, изкуствовед, журналист. Роден е през 1977 г., живее в Минск, преподава история на изкуството в Европейския хуманитарен университет във Вилнюс. От 2002 до 2015 г. е зам. главен редактор на информационно-аналитичния всекидневник „БелГазета“. Защитил е докторска дисертация, посветена на авангарда във Витебск. Първият му роман „Параноя“ е издаден на руски през 2009 г., продажбата му в Беларус е негласно забранена. През 2011 г. излиза вторият му роман „Хладен рай“, написан на беларуски, който по волята на автора се разпространява в интернет. Романът „Сфагнум“ (2013) се появява в електронен и печатен вид на два езика – руски и беларуски. Още като ръкопис той попада в дългия списък за руската награда Национален бестселър, лидер по продажби е в беларуската верига „Белкнига“. Следват романите „Мова“ (2014), „Езерото на радостта“ (2016), „Нощ“ (2018). Произведения на Виктор Мартинович са преведени на английски, немски, финландски. Негови пиеси се поставят на европейски сцени.

Вим Вендерс

Вим Вендерс

Вим Вендерс е роден на 14 август 1945 г. в Дюселдорф. Следва медицина, философия и социология, прави опити в живописта и музиката, преди да се насочи към Френската синематека, най-крупния архив на филми в света, където се превръща в познавач на киното. През 1967 г. се записва във Висшето училище за кино в Мюнхен, което завършва през 1970 г. с първия си пълнометражен филм Summer in the City. Заглавия като „Алис в градовете“(1973), „Американският приятел“ (1977), „Състоянието на нещата“ (1982), „Париж, щата Тексас“ (1984) и „Небето над Берлин“ (1987) му носят международно признание. През 90-те години постига успех с „Буена Виста Соушъл Клъб“ (1999). От 2011 г. продължава нагоре: след два документални филма за творци –експеримента в 3D „Пина“ (за трупата на хореографката Пина Бауш) и „Солта на земята“ (портрет на фотографа Сабастиао Салгадо), той създаде и игралния филм Every Thing Will Be Fine („Всичко ще бъде наред“). Докато в предишните си филми разчита на психологическата проза на Сам Шепард или Петер Хандке, то най-новият му филм „Потапяне“ разчита на жанровата плътност, на известни звезди като Алисия Викандер и Джеймс Макавой и усета за визуализация. На българския читател са известни книгите му „Логиката на образите“ и „Усещане за място“. Вендерс е и сред основателите на Европейската филмова академия, на която в момента е президент.

Виолета Дечева

Виолета Дечева

Виолета Дечева е доктор по театрознание (Ph.D) и доктор на науките (Sc.D) от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател, преподавател, историк и критик. Специализация във Freie Universität-Berlin (1998). Международни изследователски проекти. Член на IFTR, на IATC, на СЖБ и др. Публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Щвейцария и др. Ръководител на проекта Конкурс за нова пиеса на НБУ. Книги: „Кризите на народния театър“ (2016); „На фокус Dimiter Gotscheff“ (2015); „Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век“: Част I (2013) и II (2014); „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“ (2006); „Актьорът като автор и произведение на изкуството“ (2003); „Авторът и неговият интерпретатор“ (2002); „Театърът на 90-те“ (2001) и др.

Виолета Цветкова

Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович (1904–1969) е полски писател, драматург и есеист. Става световноизвестен с романа си „Фердидурке“, който поставя началото на полската литературна гротеска. Потомък е на шляхтичи, водещи корените си от XVI в. Завършва право във Варшавския университет, а после следва икономика и философия в Париж. През 1939 г заминава за Аржентина и по време на Втората световна война работи като банков чиновник в Буенос Айрес. След 1945 г. решава да не се завръща в комунистическа Полша. От 1953 г. пише кратки есета, които издава в емигрантското сп. „Култура“, ръководено от Йежи Гедройч. По-късно тези текстове стават част от прочутия му „Дневник“. В началото на 60-те години се установява в Париж, а преводът на негови романи и пиеси го прави световноизвестен. На български език са преведени книгите му: „Фердидурке“ (1988), „Пиеси“ (1997), „Космос“ (2018).

Владимир Градев

Владимир Градев

Проф. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Философия на религията“ в Нов български университет. Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията и политическите науки. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите „Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“ (1999), „Прекъсването на пътя“ (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото“ (2007), „Това не е религия“ (2013), „Излизания“ (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата“ (2017), „Приближавания“ (2019).

Владимир Левчев

Владимир Левчев

Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание. Редактор е в издателство „Народна култура“, а преди 1989 г. създава самиздатското списание „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на „Екогласност“, координатор на „Свободното поетично общество“ и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и между 1996 и 2007 г. преподава в Университета в Балтимор. От есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Автор на множество стихосбирки, сред които: „Аритмии“, „Кой сънува моя живот“, „София под луната“, „Раззеленяване на сухото дърво“, „Черна книга на застрашените видове“, „Любов на площада“, „Точно време“, на романите „Крали Марко: балканският принц“ и „Човекът и сянката“, както и на „Сънувани разкази“. Преводач на Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новата му книга е: „Поезия и музика: „Четири квартета“ на Т. С. Елиът“ (2020 г.).