Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен (1907–2002) е шведска писателка, с чиито книги са израснали децата по цял свят. Творбите ѝ, преведени на 70 езика, са издадени в над 100 държави. Първата книга за най-популярната ѝ героиня – Пипи дългото чорапче, излиза още през 1945 г. На български език са публикувани целите поредици за Пипи дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива, за Емил от Льонеберя и Кале Бломквист, „Братята с лъвски сърца“, „Роня, дъщерята на разбойника, „Децата от улица „Тряскаджийска“ и много други. От 2002 г. шведското правителство връчва Възпоминателна награда „Астрид Линдгрен“. Предложеният тук текст е английска версия на статията Varför skriver man barnböcker?, публикувана в Svensk Litteraturtidskrift през 1983 г.

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али е родена през 1969 г. в Могадишу, Сомалия. През 1992 г. пристига в Нидерландия, където учи политология, през 1997 г. получава нидерландско гражданство. През 2003 г. е избрана в нидерландския парламент от либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация. От 2006 г. живее в САЩ, от 2013 г. е американска гражданка, работи като научен сътрудник към Института „Хувър“ в Станфорд. Омъжена е за историка Нийл Фъргюсън. Сред последните ѝ публикации са: „Реформирайте се! Защо ислямът трябва да се промени?“ (Penguin, 2006), „Аз обвинявам: за свободата на мюсюлманските жени“ (Piper, 2010).

Багряна Попова

Багряна Попова

Багряна Попова (Bagryana Popov) e актриса, режисьор и преподавател по театрално изкуство в Мелбърн. Родена е в България, но като дете заминава в Австралия. Завършва актьорско майсторство във Викторианския колеж за изкуства, сега част от Мелбърнския университет. През последните 20 години работи както с професионални актьори и танцьори, така и в различни общности с непрофесионални изпълнители. Използва мултидисциплинарни форми, комбинирайки театрален и танцов език. Авторското ѝ представление „Прогрес и меланхолия“, физически-танцов театър по „Вишнева градина” на Чехов, получава три награди „Грийн Руум“ на мелбърнската театрална сцена, включително за най-добра режисура.

Бенедикт XVI

Бенедикт XVI

Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в Марктъл на Ин, Бавария. През 1951 г. завършва теология и философия и е ръкоположен за свещеник заедно с брат си. От 1966 г. завежда катедра „Теология“ в университета в Тюбинген. В периода 1977–1982 е архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг. През 1977 г. е издигнат за кардинал. През 1981 г. Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за вярата, какъвто той е до 2005 г. На 9 април 2005 г. е избран за папа с името Бенедикт XVI. От 28 февруари 2013 до 31 декември 2022 г. – Summus Pontifex emeritus. На български са преведени книгите му: „Иисус от Назарет“, т. 1–2 („Критика и хуманизъм“, 2009 г.); „Въведение в християнството“, 2013 г.; „Мария – изначалната Църква“, 2014 г.; „Иисус от Назарет. Пролог“, 2016 г. (Фондация „Комунитас“). Издадени са и книгите с разговори „Солта на земята“ и „Светлина на света“ (Фондация „Комунитас“, 2011), които Петер Зеевалд провежда с него.

Беноа Жако

Беноа Жако

Беноа Жако е кинорежисьор и сценарист, една от легендите на френското кино. Роден е през 1947 г. в Париж. Има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист. Сред тях се открояват заглавия като „Дневникът на една камериерка“, „Сбогом, кралице моя“, „Вила Амалия“, „Три сърца“, „Недосегаемият“, „Тоска“. През 2005 г. е член на журито на 58-ия филмов фестивал в Кан. Беноа Жако гостува в България по покана на фестивала Cinelibri.

Бернар Блистен

Бернар Блистен

Бернар Блистен (род. 1955 г.) e директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“ от 2013 г. От 1984 г. работи като куратор, от 1995 до 2005 г. преподава съвременно изкуство в Екол дю Лувр. Създател на т.нар. „Нов фестивал“, който се провежда от 2009 г. в центъра „Помпиду“, обединявайки в едно най-различни хоризонти в изкуството. Организирал е първите ретроспективи в центъра „Жорж Помпиду“ на артисти като Кристиан Болтански, Ед Ръша, Даниел Бюрен и др. Комисар на Биеналето в Сидни (1984), на международната секция „Аперто“ на Биеналето във Венеция (1990), на Биеналето в Йерусалим (2009). Автор на монографиите: „Анди Уорхол, киното“ (1990), „Една история на изкуството на ХХ в.“ (1998), „Даниел Бюрен и архитектурата“ (2004), „Музеят, който не съществува“ (2010)

Бернар Кирини

Бернар Кирини

Бернар Кирини (род. 1978 г.) е белгийски писател и литературен критик, лауреат на литературната награда „Виктор Росел“ и на френската Награда за стил за сборника си с разкази „Кръвожадни приказки“.

Бертран Вержели

Бертран Вержели

Бертран Вержели (род. 1953 г.) е френски философ, есеист и православен богослов. Възпитаник е на „Екол Нормал“ в Сен Клу. Преподавал е в Университета за политически науки в Париж, води подготвителни класове по философия за големите френски висши училища. Професор по морално богословие в Православния институт „Св. Сергий Радонежки“ в Париж. Сред десетките му публикации се открояват книгите: „Вярата или носталгия по удивителното“ (2004), „Завръщане към удивлението“ (2010), „Стани този, който си“ (2014), „Изкушението на човека-Бог“ (2015), „Срещи на брега на смъртта“ (2015), „Молитвата, една философия“ (2017). Редовен участник е в конференциите „Философски вторник“ в Париж, лектор на богословския цикъл „Понеделник в Пор Роаял“, организиран от френския православен сайт Orthodoxie.com.