Бертран Вержели

Бертран Вержели

Бертран Вержели (род. 1953 г.) е френски философ, есеист и православен богослов. Възпитаник е на „Екол Нормал“ в Сен Клу. Преподавал е в Университета за политически науки в Париж, води подготвителни класове по философия за големите френски висши училища. Професор по морално богословие в Православния институт „Св. Сергий Радонежки“ в Париж. Сред десетките му публикации се открояват книгите: „Вярата или носталгия по удивителното“ (2004), „Завръщане към удивлението“ (2010), „Стани този, който си“ (2014), „Изкушението на човека-Бог“ (2015), „Срещи на брега на смъртта“ (2015), „Молитвата, една философия“ (2017). Редовен участник е в конференциите „Философски вторник“ в Париж, лектор на богословския цикъл „Понеделник в Пор Роаял“, организиран от френския православен сайт Orthodoxie.com.

Божидар Кунчев

Божидар Кунчев

Божидар Кунчев е литературовед, професор в СУ „Св. Климент Охридски“ до 2016 г. Автор е на книгите: „Един бял лист, едно перо“ (1981), „Александър Вутимски“ (1984), „Иван Пейчев“ (1986), „Александър Геров“ (1987), „Поглед върху поезията“ (1990), „Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров“ (2003, 2014), „Да отидеш отвъд себе си“ (2007), „Когато времето кристализира“ (2012), „Всичко мое“ (2015), „Насаме с Радой Ралин (2018).

Божидар Манов

Божидар Манов

Проф. д-р Божидар Манов (род. 1947 г.) е филмов критик и журналист, преподавател в Националната академия по театрално и филмово изкуство в София, декан на факултет „Екранни изкуства“ (2011–2013) г. От 2001 до 2005 г. е вицепрезидент на Международната федерация на филмовите критици ФИПРЕССИ. Член на Европейската филмова академия. Автор на книгите „Теория на киноизображението“ (1996, награда на СБФД), „Дигитална аудиовизия“ (2000), „Дигиталната стихия“ (2003), „Фестивални срещи“ (2007), „Кино и други изкушения“ (2008) и др. Преводач от македонски на български език на романите „Разговор със Спиноза“ (2010) и „Сестрата на Зигмунд Фройд“ (2013) на Гоце Смилевски и „Резервен живот“ (2015) на Лидия Димковска. 

Бойко Ламбовски

Бойко Ламбовски

Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. Поет, есеист и преводач от руски и френски. Автор на стихосбирките „Вестоносец“, „Ален декаданс“, „Едварда“, „Критика на поезията“, „Пет цикъла с пояснения“, „Аутисо“ и др. На 1 ноември 2020 г. той получи Специалната награда на Портал Култура. Водещ е на предаването „Гласът на времето“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.

 

Бора Чосич

Бора Чосич

Писателят Бора Чосич (род. 1932 г.) е роден в Загреб, израства в Белград. За романа си „Ролята на моя род в световната революция“ през 1969 г. получава НИН-овата награда. През 1992 г. напуска Сърбия в знак на протест срещу режима на Милошевич. Живее в хърватския град Ровин и в Белин. В превод на български е излизала книгата му „Пътят към Аляска“ („Парадокс“).


 

Борис Гройс

Борис Гройс

Гройс (род. 1947) е руски философ и теоретик на културата. От средата на 70-те години на миналия век публикува активно в съветския самиздат статии в областта на философията и теорията на изкуството. Участва в множество неформални семинари, посветени на неофициалното изкуство в СССР. През 1981 г. емигрира в Германия. Един от основателите на емигрантското религиозно-философско списание „Беседа“. Понастоящем е професор по философия, теория на изкуството и теория на медиите в Държавното висше училище в Карлсруе и гост-професор в Нюйоркския университет. Автор на книгите: „Сталин. Тоталното произведение на изкуството“ (1988), „Изкуството на утопията“ (2003), „Иля Кабаков. Човекът, излетял в космоса от собствената си квартира“ (2006), „Въведение в антифилософията“ (2009) и др. Предложеният тук текст е фрагмент от есето „За новото“, публикувано в сборника „Поетика на политиката“ (2012)

Борис Костадинов

Борис Костадинов

Борис Костадинов е куратор, работещ в международен контекст между Виена, Берлин и София. Създал е проекти за: Projektraum LS43 и Scope в Берлин; Forum Stadtpark, Грац; Notgalerie, viennacontemporary, Krinzinger Gallery, IG Bildende Kunst Gallery, bäckerstrasse4 Gallery, Ernst Hilger Gallery, Haus Wittgenstein, Kunstverein LLLLLL във Виена; Radiator Gallery и Leo Kuelbs Collection, Ню Йорк; Националната галерия, София; Центъра за съвременно икуство, Пловдив; СГХГ; Trafo, Будапеща; KGLU, Словени Градец; LOOP Fair, Барселона и др. Той е директор на FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив и София, и е бил директор на Международния фестивал Видеоархеология в София. Автор е на много текстове в каталози и специализирани публикации.

Борислав Скочев

Борислав Скочев

Борислав Скочев е публицист и основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим – „Декомунизация” (2002). Автор е на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“, („Сиела”, 2017), която анализира концлагерната система от времето на комунизма и очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима. За написването на това изследване той проучва стотици документи и свидетелства на потърпевши. Книгата му за „Белене“ получава първа награда на Портал Култура за 2018 г. в категорията Хуманитаристика.