Антон Хюгли

Антон Хюгли

Антон Хюгли е бивш професор по философия и педагогика в Базелския университет, президент на фондация „Карл Ясперс“ и инициатор за издаването на пълните коментирани съчинения на Карл Ясперс. През 2016 г. излиза неговата книга „За трудността да бъдеш разумен“. Текстът му за Ясперс е публикуван във вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи (род. 1939 г.) e италиански историк на изкуството, специалист по Ренесанса. Бил е министър на културата, директор на музейния комплекс във Флоренция, директор на Ватиканските музеи. Понастоящем е президент на Международния комитет за честванията на 500-годишнината от смъртта на Рафаело.

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг (род. 1974) се запалва по театъра още на 17 години. Учи режисура в Театралната академия в Будапеща и по време на следването си създава своята трупа „Кретакор“ (на унгарски: „Тебеширен кръг“). С нея до 2008 г. прави множество постановки, а „Кретакор“ става една от най-популярните експериментални трупи в Унгария. Сред постановките му са: „Войцек“ и „Леонс и Лена“ от Бюхнер, „Чайка“ от Чехов, „Черна земя“, „Хамлет“ и „Ричард III“ от Шекспир, пиеси на Лорка, Брехт, както и оперни спектакли. След 2008 г. „Кретакор“ се превръща в платформа за акции и филми, реагиращи на острите социални и политически проблеми. В конфликтите между правителството на Орбан и свободната унгарска сцена режисьорът играе водеща роля, а „Кретакор“ влиза в черния списък на управляващите. През 2009 г. Арпад Шилинг получава европейската награда „Нови театрални реалности“.

Асен Терзиев

Асен Терзиев

Д-р Асен Терзиев е театрален критик и театровед с интереси в областта на театралната теория и история и театралния мениджмънт. Главен координатор на Фондация „ВИА ФЕСТ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“. Завършил е НАТФИЗ, от 2005 г. е главен асистент по история на европейския театър. Има публикации (рецензии, теоретични текстове, интервюта и др.) в сп. Homo Ludens, „Литературен вестник“, Портал Култура, „Капитал Лайт“ и др. През 2012 г. излиза дебютната му книга „Театралността – езикът на представлението“.

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен (1907–2002) е шведска писателка, с чиито книги са израснали децата по цял свят. Творбите ѝ, преведени на 70 езика, са издадени в над 100 държави. Първата книга за най-популярната ѝ героиня – Пипи дългото чорапче, излиза още през 1945 г. На български език са публикувани целите поредици за Пипи дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива, за Емил от Льонеберя и Кале Бломквист, „Братята с лъвски сърца“, „Роня, дъщерята на разбойника, „Децата от улица „Тряскаджийска“ и много други. От 2002 г. шведското правителство връчва Възпоминателна награда „Астрид Линдгрен“. Предложеният тук текст е английска версия на статията Varför skriver man barnböcker?, публикувана в Svensk Litteraturtidskrift през 1983 г.

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али е родена през 1969 г. в Могадишу, Сомалия. През 1992 г. пристига в Нидерландия, където учи политология, през 1997 г. получава нидерландско гражданство. През 2003 г. е избрана в нидерландския парламент от либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация. От 2006 г. живее в САЩ, от 2013 г. е американска гражданка, работи като научен сътрудник към Института „Хувър“ в Станфорд. Омъжена е за историка Нийл Фъргюсън. Сред последните ѝ публикации са: „Реформирайте се! Защо ислямът трябва да се промени?“ (Penguin, 2006), „Аз обвинявам: за свободата на мюсюлманските жени“ (Piper, 2010).

Багряна Попова

Багряна Попова

Багряна Попова (Bagryana Popov) e актриса, режисьор и преподавател по театрално изкуство в Мелбърн. Родена е в България, но като дете заминава в Австралия. Завършва актьорско майсторство във Викторианския колеж за изкуства, сега част от Мелбърнския университет. През последните 20 години работи както с професионални актьори и танцьори, така и в различни общности с непрофесионални изпълнители. Използва мултидисциплинарни форми, комбинирайки театрален и танцов език. Авторското ѝ представление „Прогрес и меланхолия“, физически-танцов театър по „Вишнева градина” на Чехов, получава три награди „Грийн Руум“ на мелбърнската театрална сцена, включително за най-добра режисура.

Беноа Жако

Беноа Жако

Беноа Жако е кинорежисьор и сценарист, една от легендите на френското кино. Роден е през 1947 г. в Париж. Има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист. Сред тях се открояват заглавия като „Дневникът на една камериерка“, „Сбогом, кралице моя“, „Вила Амалия“, „Три сърца“, „Недосегаемият“, „Тоска“. През 2005 г. е член на журито на 58-ия филмов фестивал в Кан. Беноа Жако гостува в България по покана на фестивала Cinelibri.