Борислав Скочев

Борислав Скочев

Борислав Скочев е публицист и основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим – „Декомунизация” (2002). Автор е на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“ („Сиела”, 2017), която анализира концлагерната система от времето на комунизма и очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима. За написването на това изследване той проучва стотици документи и свидетелства на потърпевши. Книгата му за „Белене“ получава първа награда на Портал Култура за 2018 г. в категорията Хуманитаристика.

Боряна Димитрова

Боряна Димитрова

Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Родена е през 1961 г. в София. Завършила е френската езикова гимназия „Антоан дьо Ламартин“ и социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология, специализирала е политически и електорални изследвания в CNRS, Франция, и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ. Управляващ партньор на социологическата агенция „Алфа Рисърч“.

 

 

Боряна Кацарска

Боряна Кацарска

Боряна Кацарска (род. 1967 г.) завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1986) и философия (успоредно с класическа филология и английски език) в Софийския университет (1991). Специализира в Оксфорд (1993–1994). Защитава докторска дисертация върху творчеството на Василий Кандински (2000). Преподавател в Нов български университет в програмата „Artes liberales“ (2004–2013). Редактор на учебници по философия (2017–2019). Стихотворения публикува от края на 1980-те години, авторка е на стихосбирките „Друго име“ (1991) и „Милост към езика“ (2016). Преводаческите ѝ занимания са насочени към поезията и философията и спомагат съществено за отварянето на българската публика към ключови европейски и американски автори – Боеций, И. Кант, Ю. Хабермас, Ж. Дерида, Дж. Шумпетер, Ч. Пърс, П. Рикьор, Р. Нозик. Превежда и някои от най-известните съвременни нидерландскоезични поети: Рутхер Копланд, Херман де Конинк и Мириам Ван хее.

Боряна Матеева

Боряна Матеева

Боряна Матеева е кинокритик. От 1976 до 2015 г. работи в Българската национална филмотека като редактор и програматор на филмотечното кино. Член на журитата на ФИПРЕССИ в Сан Себастиан, Анеси, Буенос Айрес, Хавана, Лайпциг, Кан и др. Преподавател по ибероамериканско кино в НАТФИЗ и анимация в НБУ. Сценарист на 4 документални филма.

Боян Знеполски

Боян Знеполски

Проф. Боян Знеполски (род. 1968 г.) е ръководител на катедра „Социология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач на книги на Морис Мерло-Понти и Милан Кундера. Автор на монографиите: „Херменевтични парадигми“ (2004), „Пределите на субекта“ (2007), „Епоха на разломи. Криза на идентичностите и социална критика“ (2020).

Боян Крачолов

Боян Крачолов

Боян Крачолов (род. 1992 г.) е театрален режисьор, писател и драматург. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев. Някои от спектаклите му до момента са „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, „XXL“, „Петрови в грипа и около него“, „Леонс и Лена“, „Нирвана“ и други. Автор е на два сборника с разкази – „Църква от сънища“ (2017, Ерго) и „Трактат за кихането и други неразположения“ (2024, Нике).

 

Боян Пенев

Боян Пенев

Боян Пенев (1882–1927) е литературовед и литературен историк. Завършва славянска филология в Софийския университет (1907), където изучава чешки и полски език. От 1909 г. е хоноруван доцент в Софийския университет, редовен професор от 1925 г. Ръководи Катедрата по българска и славянски литератури (1925–1927). Изследва историята на българската литература преди и след Освобождението, творчеството на Христо Ботев, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Иван Вазов, литературите на славянските народи, руската литература, славянския романтизъм, полския романтизъм, творчеството на Пушкин и Мицкевич. Автор на мащабното изследване „История на новата българска литература“, излязло посмъртно (1930–1936).

Бруно Латур

Бруно Латур

Бруно Латур (род. 1947 г.) е френски социолог на науката, дългогодишен професор в престижното френско „Минно училище“. Възгледите му за научните и културни парадигми на съвременния свят значително се отличават от англосаксонската традиция, базирайки се на френската епистемологична школа, водеща началото си от Гастон Башлар и Мишел Сер. През 2007 г. влиза в класациите на десетте най-цитирани световни изследователи в сферата на хуманитаристиката. На български език са преведени книгите му: „Ние никога не сме били модерни“(„Критика и хуманизъм“, 1994 г.) и „Реасамблиране на социалното“ („Изток-Запад“, 2009 г.).