Боян Пенев

Боян Пенев

Боян Пенев (1882–1927) е литературовед и литературен историк. Завършва славянска филология в Софийския университет (1907), където изучава чешки и полски език. От 1909 г. е хоноруван доцент в Софийския университет, редовен професор от 1925 г. Ръководи Катедрата по българска и славянски литератури (1925–1927). Изследва историята на българската литература преди и след Освобождението, творчеството на Христо Ботев, Любен Каравелов, Алеко Константинов, Иван Вазов, литературите на славянските народи, руската литература, славянския романтизъм, полския романтизъм, творчеството на Пушкин и Мицкевич. Автор на мащабното изследване „История на новата българска литература“, излязло посмъртно (1930–1936).

Бруно Латур

Бруно Латур

Бруно Латур (род. 1947 г.) е френски социолог на науката, дългогодишен професор в престижното френско „Минно училище“. Възгледите му за научните и културни парадигми на съвременния свят значително се отличават от англосаксонската традиция, базирайки се на френската епистемологична школа, водеща началото си от Гастон Башлар и Мишел Сер. През 2007 г. влиза в класациите на десетте най-цитирани световни изследователи в сферата на хуманитаристиката. На български език са преведени книгите му: „Ние никога не сме били модерни“(„Критика и хуманизъм“, 1994 г.) и „Реасамблиране на социалното“ („Изток-Запад“, 2009 г.).

Буалем Сансал

Буалем Сансал

Буалем Сансал (род. 1949 г.) е един от най-известните съвременни алжирски писатели, който пише на френски език. Завършил е Националната политехника в Алжир. От години критикува засилването на радикалния ислямизъм в родината си и призовава за моралната консолидация на алжирското общество. Сред по-известните му книги са: „Клетвата на варварите“ (1998), „Селцето на германеца или дневникът на братята Шилер“ (Голямата награда за франкофония, Голямата награда на белгийската Кралска академия, 2008 г.), „2084 – краят на света“ (Голямата награда на Френската академия за роман, 2015 г.), „Влакът за Ерлинген или метаморфозата на Бога“ (2018 г.), „Авраам или Петият завет“ (2020 г.).

Буян Филчев

Буян Филчев

Буян Филчев е роден 1952 г. в София. През 1978 г. завършва Националната художествена академия със специалност Илюстрация и оформление на книгата. Работи в областта на графиката, живописта и илюстрацията. Професор по графика и графични технологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е директор на издателство „Български художник“. Носител на няколко награди за графика и илюстрация, негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, на парижкия колекционер Жорж Екли, на Музея на Фондация „Шрайнер“ в Бад Щебен, Германия и др. Председател на организационния комитет на Международното триенале на графиката. 

Валентин Славеев

Валентин Славеев

Валентин Славеев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови текстове могат да бъдат открити в списание „Страница“, „Литературен вестник“, вестник „Култура“, сайта „Въпреки“. Пише за съвременна българска живопис и родната театрална сцена. Номиниран е две поредни години (2015 и 2016 г.) в конкурса на „13 века България“ за оперативна критика. През 2016 г. печели голямата награда за издаване на стихосбирка на 39-ото издание на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, резултат от което е поетичната книга „Възможности“.

Валер Новарина

Валер Новарина

Валер Новарина е роден през 1947 г. в Женева. Учи философия и литература в Сорбоната. Той е практикуващ католик. През 1974 г. е поставена първата му пиеса „Летящото ателие“. Следват творбите „Драмата на живота“, „Вие, които обитавате времето“, „Аз съм Плътта на човека“, „Градината на признанието“, „Червеният произход“, които Новарина определя като свръхдиалогизирани романи, монолози на много гласове, поеми в действие, които сам поставя на сцена. Новарина е автор и на „теоретични“ съчинения: „За Луи дьо Фюнес“, „През материята“, „Пред словото“, „Опакото на духа“, „Светлините на тялото“, „Аз, ти, той“, „Четвъртото лице на отделното“. Известен е и със своите „пърформанси“, в които съчетава рисуване, слово, музика и видео. 

Валтер Бенямин

Валтер Бенямин

Валтер Бенямин (1892–1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист, преводач. Учи философия, германистика и история на изкуството в Берлин. Докторатът му е посветен на „Понятието за художествена критика в немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. Университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“. Изкарва прехраната си като рецензент и превежда на немски език „В търсене на изгубеното време“ на Марсел Пруст. В периода 1926–1927 г. посещава Москва, където изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж заради антисемитските преследвания. В Германия трудовете му са забранени. Приятели му издействат американска виза, но е арестуван на испанската граница и се самоубива, за да не попадне в ръцете на Гестапо. На български език са излезли следните сборници с негови текстове: „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ („Народна култура“, 1989), „Озарения“ („Критика и хуманизъм“, 2000), „Кайрос“ („Критика и хуманизъм“, 2014), „Избрана проза“ („Гутенберг“, 2018), „Съчинения по естетика на медиите“, Fun Tasy, 2022).

Васил Лозанов

Васил Лозанов

Васил Лозанов е учител по философия и заместник-директор в 164 ГПИЕ „Мигел де Сервантес“ в София, както и докторант в секция „Етически изследвания“ в Института по философия и социология, БАН. Научните му интереси са в сферата на етиката (особено биоетиката), философията на образованието, философията на спорта. Водещ на рубриката за култура, изкуство и общество inter alia в Ratio Podcast.