Култура / Брой 2 (2951), Октомври 2018 / Тема на броя

Българските пиеси са образцови еднодневки

Българските пиеси са образцови еднодневки
25.10
2018

Като всеки масов социален феномен театърът е общност на творците създатели и творците зрители. Общественото, сиреч външното за общността организиране, заедно със съответното финансиране, не може да бъде двигателят за генериране на промени, иманентни за общността. Иначе съм напълно солидарен, че сферата на театралното и изобщо сферите на т.нар. художествено творчество са неделими от сферата на образованието. Там нещата изглеждат по същия начин. [...]

От Георги Каприев 0 коментара Прочети повече...

Въпроси за българския театър през 2018

24.10
2018

Възможно ли е доброжелателно, но смело да се поговори по въпроса: „Къде се намира нашият театър днес? Накъде се е запътил?“. Опитвам се да проверя би ли се получил такъв разговор. Има ли кой да отговори, ако питам: „Има ли в идеята за театър някакъв план, идеология, проект? И ако да, съществуват ли някакви алтернативи?“. Питам се – има ли шанс в мое време да се случи някакво действително събитие, нещо повече от разговор или оценка, повече от размяна на мнения. [...]

От Георги Тенев 0 коментара Прочети повече...

Виолета Дечева: На новата българска драматургия се гледа с презрение

24.10
2018

Театърът е бавно изкуство, той живее от дълбоката си връзка със средата, в която се развива, което значи с обществото в момента. Тоест с неговите актуални проблеми, от една страна, но и с високия свод на човешките въпроси, от друга. Тази връзка може, разбира се, да се осъществява с драматургия от всякакъв вид и на всякакви езици, но само драматурзите, които познават българската култура, език и общество, могат да видят в него онова, което никой друг не може. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Румъния: проектът на режисьорите

21.10
2018

През 2002 г. в Букурещ група млади режисьори – Раду Апостол, Александру Берчяну, Джанина Карбунариу, Ана Марджиняну и Андрея Валян, слагат началото на независима програма за насърчаване на новата румънска драматургия – dramAcum (Драма сега). Първата и най-важна цел е да се обнови репертоарът, да се говори на съвременен език за актуалните проблеми в обществото. [...]

От Аглика Олтеан 0 коментара Прочети повече...

Кризата се превърна в нормалност

15.10
2018

Не съм сигурна дали има криза в драматургията. С кризите вече свикнахме, никой не им обръща внимание. По-скоро при драматургията има криза в комуникацията – просто липсва диалог в драматургията. Пиеси се пишат, някои от тях се поставят, но какво от това? За разлика от писането на поезия или проза – писането за театър не би трябвало да е самотно занимание, най-малкото защото при него са важни гласовете. А със сигурност при писането на драматургия най-често липсва диалогът. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...

Димитър Стоянович: Уморителна графомания шества по сцената

11.10
2018

От една страна, в мен има драматична липса на амбиция за себепоказване и слава, от друга страна, вярвам в отговорността на пишещия човек – без значение дали е драматург, писател, поет, публицист. Отговорност пред публиката, на първо място, но и пред личната хигиена. А моето усещане е за всеобща безотговорност, уморителна графомания, която поради липсата на критична среда шества победоносно из сцени и страници. [...]

От Георги Тенев 0 коментара Прочети повече...