Култура / Брой 8 (2981), Октомври 2021 / Интервю

70 години на пулта. Разговор с Борислав Иванов

21.10
2021

Бил съм директор на Софийската, на Пловдивската, на Варненската опера. Ако съм изградил авторитет като диригент и като директор, то е, защото съм имал много искрено, човешко и професионално отношение с колегите. Когато хората чувстват, че отношенията са истински, те не могат да не ти вярват. Колкото до импресариите, все още доверието в мен е голямо, когато кажа, че това турне ще стане, те ми имат доверие. Преди тридесет години, когато работехме с белгийския импресарио, с когото още работим, нямаше и договори. [...]

От Светлана Димитрова 0 коментара Прочети повече...

След това. Разговор с Кристиан Болтански

20.10
2021

Смъртта изведнъж привлече обществения интерес и стана повседневна, което не е характерно за нея. Всъщност ние, хората, не обичаме да говорим за смъртта. Ала от зимата на 2020 г. всяка вечер в новините чуваме актуализираното число на починалите. Това е невероятна промяна в нашето общество. Същевременно по нещо ми напомня на 80-те години, когато изгубих много приятели, заразени с вируса ХИВ. Странно, тогава познавах много хора, които починаха, а от днешните починали, за щастие, не познавам никого. [...]

От Кристиан Болтански 0 коментара Прочети повече...

Шекспир от квартала. Разговор с Валери Йорданов

20.10
2021

Мисълта за импровизация над „Шекспир от квартала“ се появи много преди „Кецове“. Много преди да знам, че ще се занимавам с тази професия. Бях тийнейджър, живеех „на тази улица и с тези хора“ и я описах в разказ. През годините се сещах за нея, защото все още се чувствам огромен длъжник на един човек от този разказ. Във филма ролята му се изпълнява от Захари Бахаров. Първоначално си мислех, че ще напиша роман или новела, което щеше да отнеме много по-малко време от реализацията на филма… [...]

От Деян Статулов 0 коментара Прочети повече...

Отвъд сянката на нашия чадър. Разговор с Драгомир Шолев

20.10
2021

Творчеството е и търсене някъде вътре в себе си на неща, които не са се случвали, но предстои да се случат. Или може би се случват всеки ден, но ги забелязваш, когато е настъпил моментът, в който си достатъчно подготвен за тях. „Рибена кост“ е история, която стои в своеобразно гранично състояние, между две същности – водата и земята, цивилизацията и дивото, свещеното и профанното, лятото и есента, смешното и тъжното, правилното и грешното… И когато се появи едната същност, веднага вкарвам антипода ѝ. [...]

От Мария Панайотова 0 коментара Прочети повече...

Захари Жандов, влюбеният в киното

20.10
2021

„Не обичам думата творчество за работата, която върша. Аз първо се влюбвам в нещо и тогава се хващам с него. Тогава му вярвам...“ Тези думи чух преди четвърт век от незабравимия Захари Жандов, вдъхновител, учител и приятел за поколения български кинотворци. На 1 октомври се навършват 110 г. от рождението на човека, преживял няколко епохи и останал верен единствено на своята гледна точка към света и изкуството. Не криеше, че любителството, от което тръгва към режисурата, е неизменна част от неговия професионализъм. [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Като филм за слушане. Разговор с Роберто Фонсека

20.10
2021

За мен България беше мечта. Когато написах тази пиеса – Bulgarian – исках да отдам почит на българската музика с моя музика. Но сега отиваме още по-нататък, приближаваме се едни към други и предстои да правим заедно големи и хубави неща… Процесът на работа не беше сложен. Когато Георги Петков ми изпрати дадена идея, знам, че иска да получи отговор незабавно, за да се захване с аранжиментите. Аз невинаги успявах да му отговоря веднага, което го е напрягало, но той в нито един момент не показа раздразнение. [...]

От Цветан Цветанов 0 коментара Прочети повече...