Предстои ли „заличаване на Европа“?

Предстои ли „заличаване на Европа“?

Най-шокиращото за нас, европейците, е, че Тръмповата стратегия за национална сигурност предвижда скорошно „цивилизационно заличаване“ на Европа. Въпреки че е автор или съавтор на множество книги за своя бизнес, Тръмп няма вид на четящ човек, запознат в голяма дълбочина с достиженията на европейската цивилизация. Не е ясно изобщо какво за него означава европейска цивилизация. И все пак новата национална стратегия за сигурност на най-могъщата държава в света ни кара да се замислим. Дали наистина не предстои заличаване на европейската цивилизация? Дори след Голямата европейска война, по-късно наречена Първа световна, чак до края на Втората световна война Европа с нейната хилядолетна християнска култура се е смятала за цивилизационния център на света. В годините на Студената война Америка обаче стана водеща световна сила и културният център на света се премести оттатък океана. Американската идея за един мултикултурен, мултирелигиозен, мултиетничен свят на либерална демокрация без граници започна да доминира в света по време на Студената война. [...]

Руските депортации на деца

След руското нападение срещу Украйна отвличането на украински деца излезе наяве и предизвика световен отзвук. Изненадах се обаче колко бързо темата изчезна от медиите и политическите дискусии. Неотдавна срещнах журналистка, която беше учудена от речта ми за депортациите, защото мислеше, че проблемът вече е решен. И когато я попитах как е стигнала до това заключение, тя отговори, че щом вече не се говори за това, предполагаме, че правителствата и институциите са разрешили проблема. [...]

Падането на Рим и днешният край на империите

Самата дефиниция за империя предполага липса на граници – в пространството и във времето. Империята иска да овладее света във всичките му измерения и смята своето завоевание за легитимно – поради своята сила и поради универсалността на принципите си. По този начин имперското завоевание се е оправдавало във всички времена и навсякъде. Рим „е“ светът и целият свят „е“ или „ще бъде“ по дефиниция римски. Рим е вечен – така е записано още от Ромул и постоянно цари безпокойство относно осъществяването на това пророчество. [...]

Чувството за граничното изчезна. Разговор с Иън Макгуайър

Вярвам, че е важно един автор да бъде повлиян от наистина велики писатели. Не е нужно или възможно да съм абсолютно оригинален, ако и да вярвам, че има значими отлики в това, което правим. Маккарти например е изумителен писател, но понякога ми идва в повече неговата безнадеждност. Мнозина мои читатели също намират романите ми за доста песимистични – и те са такива – но ми се иска в тях да съществува и някаква възможност за надежда, нещо, дори и мимолетно, което можете да разпознаете като онзи миг на надежда. [...]

История на българската фотография – мисията (не)възможна

В продължение на година и половина за изложбата, която получи заглавието „Повече от една снимка. Историята на българската фотография през ХХ век“, заедно с основните консултанти – Иво Хаджимишев, Георги Лозанов и Катерина Гаджева, работи огромен екип, включващ не само изкуствоведи и фотографи, но и реставратори, дизайнери, технически работници, архивисти. Трудът беше колосален. С това, че този подход е нов за нашата фотографска действителност, смятам, ще се съгласят всички. Дали е работещ – бъдещето ще покаже. [...]

Отговорът на всички въпроси е Моцарт. Разговор с Людмил Станев

Всичко става за игра. Всеки цвят, който видиш, трябва да се ползва, щом го има в палитрата. Основното е радостта от измислянето и играта, да дадеш друго значение на думата и после, когато някой я използва, да се сетят за тебе. Например моят професор по медицина Чалдъков, голям учен в областта на клетъчните структури, заклет бургазлия, въпреки че живее във Варна от 60-а година. Казвам му, че получава бургазъм, когато говори за Бургас. Той много хареса това и научил всички в Бургас, че аз съм авторът на тази дума. [...]