Светът, в който живеем, е несравнимо различен от всички предишни епохи. Нашето време се променя толкова бързо и неузнаваемо, че е трудно да се правят сравнения дори с по-близкото минало. Трудно, почти невъзможно е дори да си представим как машина на времето пренася съвременния човек в средновековието или в античността, а още по-невъзможно е да си представим жител на древния свят в днешния ден. Придвижването през времето винаги е занимавало човешкото въображение, но винаги е оставало обект на въображението.
Но има една реалност, която надхвърля времето, която е извън времето, на която времето е неподвластно. До тази реалност се докосваме, когато говорим за стълбовете, на които е основана нашата вяра. С пълно основание св. апостол Павел казва, че „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“. И това се отнася не само за Христос, а и за всичко, което е свързано с Христос. Отнася се и за Богородица, и за светците, които почитаме в църковния календар. Всъщност отнася се за всичко, което е осияно и осветено от вечната Божия святост. И това не ни учудва, приемаме го като нещо естествено. Ако Христос или Богородица бяха само в историческото минало, ако не бяха наши съвременници, те щяха да са само интересни исторически персонажи, подобно на всички други исторически личности и щяхме да чувстваме неизбежната историческа дистанция от тях. Днес реалното историческо съществуване на Христос и Богородица дори са отричани от мнозина, но въпреки това християните, които вярваме в тях, ги приемаме като реално съществуващи днес. Нашата връзка с тях е дори е по-реална от връзката с наши съвременници. С Христос, Богородица и светците ние общуваме реално и взаимно, обръщаме се към тях с молитва, вярваме, че те чуват нашата молитва, убедени сме, че ни отговарят, нашето общуване, нашият разговор с тях не е възпрепятстван от дистанцията на времето, бездната на вековете, която съществува за другите исторически личности, не е препятствие, когато се обърнем с вяра към Христос, към Богородица или към някой светец.
Тази година църковният календар събра почитането на Благовещение и на св. Мария Египетска в един и същи ден. Това съвпадение не е нещо странно, тъй като единият празник е фиксиран, а другият е подвижен. Но като че ли това календарно съвпадение неволно ни насочи съм това да потърсим общото между двата празника, общото между св. Дева Мария и св. Мария Египетска. Това също не е нещо странно, колкото и различни да са техните личности и техния живот, тъй като почитането и на св. Дева Мария, и на св. Мария Египетска за нас има една и съща цел – да измолим тяхното молитвено застъпничество пред Христос, да подражаваме на техния свят живот, да се преклоним пред тяхната святост. Колкото и да са различни техните личности и техния живот, тяхната святост е еднаква, защото и двете сияят с една и също светлина, излъчвана от Бога.
И когато се прекланяме пред двете Марии, намираме толкова общо между тях, което ни поразява – на първо място това, че и двете откликват на Божия зов, откликват изцяло, безрезервно, откликват с живота и делата си и се посвещават всецяло на Бога.
Бог призовава всеки човек, но едни не чуват призива, други го чуват, но не му отдават значение поради най-банална небрежност, заети с делата на баналната делничност. Трети се замислят над него, но от душевна леност остават „мудни по сърце”. Четвърти тръгват по Пътя, но тъй като той се оказва нелесен и тесен, се отказват и излизат на широкия друм. Пети продължават да вървят, но си намират някаква своеобразна успоредна велоалея, по която всичко е гладко, ясно, сигурно, начертано, предсказуемо и най-вече лесно. По тази велоалея няма как да се препънеш, да паднеш, да се удариш, да се сринеш, да се чудиш коя да е следващата ти стъпка – ти си предпазен и защитен от всичко това, защото си по-знаещ, по-можещ, по-умен от онези, които се препъват и падат.
Но има и такива хора като света Богородица и св. Мария Египетска, които разпознават Божия зов и в същия миг отдават себе си в Божиите ръце.
Св. Мария Египетска стои в притвора на църквата и горко плаче, защото някаква сила не ѝ разрешава да влезе вътре, възпира я, тя е опитала няколко пъти да се присъедини към различни групи поклонници, останалите хора влизат безпрепятствено да се поклонят на Господния кръст, а нея невидимата сила не я допуска, оттласква я, тази сила не ѝ е позната, поразена е, защото я усеща за първи път, тази сила не я оттласква с грубост и затова тя е в притвора пред храма и плаче. Повдига поглед нагоре, вижда иконата на Богородица и започва да се моли. Тя няма никакъв опит в молитвата, никога не е молила, не е изпитвала такава потребност, но сега молитвата сама идва в сърцето ѝ и го преобръща. В този миг проумява греховността на живота си и изпитва погнуса от сквернотата на греха си, но едновременно с това решимост да се откъсне и да се очисти от нея. И поема по Пътя, който от най-изпаднала блудница ще я преобрази в светица. Това преобразяване се случва в този миг пред храма, но не престава през целия ѝ живот, струва ѝ неимоверни усилия, лишения и подвизи. Нейното преобразяване става част от цялостното преобразяване, което изгражда християнската вяра, в която всичко е преобразяване – на хляба в Тяло Христово, виното в Кръв, смъртта в безсмъртие, омразата в любов, мрака в светлина, злото в добро, греха в святост…
А Мариам с радостен, съкровен трепет възкликва на нечуваната вест на ангел Гавриил – Нека ми бъде по думата ти! Така отвръща послушницата от храма, тя също е поразена в първия миг и с недоумение промълвява – Как ще бъде това? Тя е смутена и недоумява, но ѝ е достатъчно да чуе, че у Бога няма да остане безсилна ни една дума. И без повече колебание откликва, без колебание приема Божията воля, без колебание става стълбата, по която Бог слиза от небесата на земята, става неизгарящата къпина, става стомната с несвършваща небесна манна, става божествен скрижал, става Девицата, чрез която ще се сбъдне Божието знамение.
Благовестието не е еднократно събитие. Пророк Исаия получил благата вест, когато бил осенен с пророчеството, че Девицата ще зачене и роди, старецът Симеон получил блага вест, когато превеждал този пророчески текст от еврейски на гръцки, след като девицата Мариам била осенена с благата вест в галилейския град Назарет, тя отишла набързо в планинската страна, в град Иудин да поздрави сродницата си Елисавета и когато тя чула благата вест, младенецът Йоан, бъдещият Кръстител, проиграл радостно в утробата ѝ… благите вести са като нескончаема верига.
Когато живеем в Бога, ние непрестанно получаваме благи вести, понякога ние сами едни за други се превръщаме в блага вест. Както свещеникът Зосима, който бил изпратен в пустинята, за да получи смирение като срещне именно св. Мария там. Защото преди това той си бил помислил, че е напреднал много в своето послушничество, че едва ли има по-добър постник от него. И ето – Бог го изпратил да види св. Мария Египетска, да усети нейния дар на прозорливост, на постничество, на живот, отдаден изцяло на Бога.
Евангелие означава блага вест и затова всяко чудо, всяка среща, всяко събитие, всяка дума в Евангелието е блага вест. Когато нашето съзнание е хаотично, ние не можем да сглобим цялостната картина на Божията блага вест и целият свят е като един разпилян пъзел. Когато с търпение и старание сглобим картината, пред нас се разкриват неподозирани картини и можем да разбираме дори ангелския език, с който Гавриил е благовестил на девицата Мариам.
