Вчера с кафето в едно кафене ми се падна най-невзрачното късметче – късмет. Знаем колко дразнещи с глупостта си понякога са тези късметчета – или някоя зле преведена мисъл на велик писател, или латинска поговорка, или сензационен парадокс, а най-често просто думи пожелания като здраве, щастие, любов и т.н. Но едва ли може да има по безсмислено късметче от „късмет”.
Късметът е навлязъл дълбоко в българския бит и душевност. Често срещам „късмет” като пожелание между приятели за рождени и имени дни. Това е отбиване на номера, хем поздравяваш някого, хем не си правиш труда да вложиш поне мъничко лично отношение и мисъл. Оправданието е в динамичното и напрегнато ежедневие. Както оправданието за престъпленията на комунизма е добилата универсалност абсолютно куха и клиширана фраза „такова беше времето”. Оправданието за липсата на отношение и отговорност винаги се прави по също толкова плитък и лишен от смисъл начин.
Късметът е нещо, което те сполетява без твоето участие. Късметът е награда, която пада наготово от небето. Късметът е не само непредвидим и непредсказуем, но той не може да бъде повлиян от твоята воля и действие. Късметът ти се случва, късметът те застига, късметът пада отгоре. Затова късметът те прави пасивен.
Всеки е чувал израза „лош късмет”. Когато пожелаваш на някого късмет, ти, разбира се, имаш предвид не лошия, а добрия късмет. Късметът всъщност е термин от ислямското богословие. Той означава както добро, така и лошо – съдба, участ, предопределение, нещо, което се случва с теб, независимо от теб, чиста случайност. То е свързано с цялостния дух на ислямската религия, присъщо е на съзнанието и бита на ислямските народи. Богът, който определя късмета, изисква единствено покорство и подчинение – това означава и понятието ислям. Той е разпоредител на късмета, без да се интересува от този, на когото го праща.
Късметът е нещо, което се случва на теб, но без твоята заслуга. Имам близка приятелка учителка, чиито класове от няколко години са на първо място по успех по предмета, които тя преподава. Коментарът на нейна колежка по този повод бил – голяма късметлийка си, след като на тебе ти се падат все такива класове! Трудът, отношението, старанието, отговорността, интелигентността, професионализма на учителката нямат никакво отношение, никакъв принос, тя е като всички нас – не се престарава, не си дава зор, не се ангажира, не взема навътре нещата, не му мисли много. Понеже всичко е до късмет. И тя е същата като нас, ама има по-голям късмет с тези нейни класове!
Моята приятелка ми разказа този случай с дълбока тъга, а мен ме обхвана ярост. Защото я познавам добре и зная, че постиженията и успехите ѝ се дължат на добросъвестност, отговорност, интелигентност и много труд, на контролни, диктовки, упражнения, на часове, посветени в четене, оценяване и поправяне на съчинения и есета на ученици. Нищо не ѝ е дошло даром, нищо не ѝ е паднало от небето, нищо не е резултат от късмет, а всичко е плод на труд. Тя обича децата и влага цялото си сърце, усърдие и знание за тях, отнася се с любов и грижа към всеки ученик, преживява техните проблеми и се старае да им помогне. Успехите са резултат от всичко това и учениците от нейните класове са тези, които имат късмет с нея като учителка.
Затова мен отношението на нейната колежки ме разгневи, защото когато успехите се обясняват с късмет, това означава зле прикрита завист, която във всеки удобен момент ще се превърне в неприкрито озлобление и агресивност. Разгневи ме, защото срещам често подобно отношение между хората, от което добрите, честните и съвестните страдат и търпят унижения от глупавите, агресивните и подлеците. Философията на късмета е философия именно на тези, които не влагат сърце и ум в работата си. Именно през техните кухи сърца светът изглежда управляван от късмета.
Преживявала съм и лично подобна ситуация, когато бях получила престижна награда, отразена широко от медиите. Един литератор ме спря на улицата, само и само за да процеди – ей, голям късмет ти се падна! И отмина. А аз чувах, да, някак си чувах последвалия монолог в душата му – на тебе ли се падна, дето въобще с какво ли си го заслужила, ти, която… и така нататък, и така нататък. От дете живея в писателските среди и имам силен имунитет срещу отношенията в тях, затова и ги отминавам с махване на ръка. Не приемам, обаче, принципа трудът и талантът да бъдат обяснявани с късмет, паднал наготово и незаслужено от небето.
Християнското отношение към съдбата не се обяснява с ислямското понятие късмет. Ние се стремим съм съработничество с Бога. Ние вярваме в синергията на нашата воля с Божията. Нашата вяра е активна и позитивна. Ние не вярваме в сляпата съдба, не вярваме, че съдбата е сляпа, не вярваме, че съдбата е късмет. Затова не вярваме в късмета и не си пожелаваме късмет.
