Не трябва ли днес да се попитаме защо Църквата е отредила да празнува този празник на богословието – Тържеството на Православието – в периода, когато християните най-интензивно се каят?
От 2013 г. минаха два тура на извънредни парламентарни избори, след втория от които беше създадено правителство с участие на партии, противници на т.нар. модел „Кой“.
Трима типове. Те не могат да се усетят като хора, които са типове. По онова време. Защото са в училище, вървят нагоре, радват се, живеят, почват да се страхуват, те са деца. Филията и фобията ли ни определят сега?
От перилата на стълбището, водещо във вътрешността на странна сграда, която условно можем да наречем „Замък” или „Сарай”, се виждат по-горните и по-долни етажи, прерастващи в галерии с многоъгълна форма.
Вторник мина – ден като ден. Вечерта загледах новините. Показаха някакъв материал – колко са българите в чужбина. Два милиона. Имаше статистика – големият процент са емигрирали заради препитанието, един по-малък процент – заради образованието си.
Много пъти си представях тази възрастна жена – около 70-годишна, прибрана, смирена, самотна, гледа сериали и кулинарни предавания, излиза на пазар, готви, радва се на редките посещения на своя внук, безрадостната съкрушителна старост на хората в България.
Ако първата статия на г-н Евгений Дайнов („Европа не е на Христос. Европа е на Разума”) ме предизвика, втората му („Що е Европа: свидетелствата”) дълбоко ме разочарова.
Доклад на британската благотворителна организация Oxfam направи прогнозата, че богатството на най-заможния 1% от човечеството ще се изравни с това на останалите 99% в следващите няколко години.
