Есето ми „Доколко Европа и днес е на Разума?” от миналата седмица предизвика многобройни реакции, част от които критични. Те обаче по същество не възразяват на картината, описана в есето.
Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис е професор по теория на игрите и понятието „правдоподобна заплаха” му е до болка познато.
Какъв по-точно е хоризонтът ни? Равняваме се по стандартите на едно усреднено европейско съществуване. Непрекъснато. Този идеал си остава хоризонтът. Нашият хоризонт.
Вълна от политически спомени нахлу тези дни и заля медиите едновременно с придошлите води, донесли бедствия в Южна и Източна България. Бяха ли пропуснати доста възможности, можеха ли политическите реалности днес да изглеждат другояче?
В този текст няма да има мои думи. Ще оставим реката да тече.
Думи на читателите за „Калуна каля“.
Вървях по дългата, красива, безлюдна улица в януарската утрин – нямаше хора, не чуруликаха птички, не беше студено, нямаше кал, суграшица, подло заледени участъци, на които стъпваш и в следващия миг се подхлъзваш и се озоваваш безпомощно и унизително проснат на земята.
Една от най-характерните черти на критичния европейски разум е, че той отказва да осмисля изпитанията, които ни сполитат като чисто външни, без каквито и да било основания в самите нас.
Победата на Сириза породи дебати за характера й като партия. За едни тя е лява, за други е популистка, трети твърдят, че делението ляво-дясно и популизмът са загубили смисъла си като ясни понятия.
Желю беше преди всичко политик, но бе и философ. А няма философ, който не е подготвен за смъртта. Изобщо живеенето ни е урок, репетиция за умиране. Тази репетиция Желю проведе блестящо. Аз се разделям с него с едно просълзено и с едно усмихнато око.
