Прахоляк, мръсотия, глъч и шум от ревовете на мотоциклетите до небесата – не зная празник ли да го нарека, или по-скоро очароваща суматоха, която в регламентираната до най-малката подробност социалистическа държава даваше усещане за свобода, въздух и автономност.
Много са половинчатостите в родната ни история, заради което ни дебнат евразийските покрайнини. И откъде ли ми хрумва всичко това? Включително заради жълтата двуетажна къща на ъгъла на „Цариградско шосе“. Домът на Стойчо Мошанов (1892–1975) на номер 23.
Бяхме трима приятели. Всеки си имаше роля. Аз бях смешникът. Понякога смешките ми се получаваха, друг път – не. Нямах бърз ум, не умеех да импровизирам, но имах услужлива памет. Вицовете, които записвах в един тефтер и преговарях поне веднъж седмично, ми се отплащаха, като подпираха успешно славата ми на смешник.
След терористичния акт в „Крокус сити хол“ на билбордовете в Москва изписаха „Скърбим“. Това е първата дума, която трябва да кажем след такава трагедия. При такава трагедия преди всичко трябва да стои скръбта. Скръбта пред нещастието ни показва като човеци.
Втората неделя на Великия пост Православната църква е посветила на св. Григорий Палама – велик богослов на т.нар. традиция на исихазма, живял през ХІV в. Преди много години, преди 1989 г. (лаская се от това) аз бях първия, писал за него в ония официално атеистични времена.
Най-горчивата, най-болезнената истина, с която Свободният свят ни посрещна, бе срива на илюзията ни за антикомунистическия му дух. Оказа се, че любимият ни Запад не е нито антикомунистически, нито антинацистки, а само капиталистически.
Алек притежаваше уникалната способност да извлича парадокси от всякакви ситуации, дори най-тривиалните. Острото му социално чувство съзираше несъстоятелност и дивотии дори в най-пищното съществувание. В някаква степен Алек беше Алеко Константинов на нашето време – популярен, търсен, признат, успешен. И истински обичан.
Дълго време Русия търсеше своята национална идея, питаха се какво е „руската идея“. От две години вече е ясно, че това е войната. И че новият руски елит се формира от участниците в тази война, наричана „специална военна операция“ (СВО).
