Седях наскоро в кафене на малка и тиха централна уличка, масичките бяха сложени на тротоара, защото слънцето приятно грееше, пролетта с котешки стъпки се приближаваше, храстите с просто око можеха да бъдат наблюдавани как разцъфтяват, след няколко дни щяхме да се събудим с напъпилите люляци…
В дните на Великия пост – тоест в дните, в които сме призовани да се каем, с това самото, мисля, сме призовани и да усилим своята чувствителност спрямо злото. Първо, разбира се, в нас самите, но и изобщо към злото.
Съзнавам, че не можем да променим миналото си. Можем обаче да променим отношението си към него. А минало като нашето и настояще като нашето предполагат подобна промяна. Само чрез нея можем да превърнем зловещото си минало от тегоба в ресурс за настоящето и в надежда за бъдещето.
За ГЕРБ-СДС – обсебени от нарцисизма на човека на практиката, ПП-ДБ са пълни наивници и мушмороци. За ПП-ДБ – обсебени от нарцисизма на човека на морала, ГЕРБ-СДС са изцяло неблагонадеждни и безнравствени. Това взаимно неуважение между двете страни на сглобката нямаше как да не доведе до разглобка.
„Да клеветим, да клеветим, да клеветим и да се отмятаме – все ще остане от клеветата нещичко“, с горчива ирония описва Стоян Михайловски стратегията на раздора в родната политика, питайки се ще дойде ли ден, когато българите ще решат, че „най-честната политика е и най-хитроумна“. Уви, с оглед на настоящето този ден се премества комай към друг век.
Просълзих се, като се молех да не е забелязала сълзите ми. На път за вкъщи изведнъж ме обзе друго настроение. Изпълних се с гордост. За пръв път през живота си ставах и аз шеф на някого. Пък макар и на един апарат за броене на жълти стотинки.
Бог ни показа присъствието и силата Си чрез един-единствен човек, обикнат от всички. Чудо ли е, или си въобразявам, или приемам желаното за действителност? Знак ли е, или е надежда, че можем да бъдем по-смирени и по-добри?
На 13 март късно вечерта си отиде от този свят патриарх Неофит. Отиде си буквално ден, след като въпросният дълбинен църковен разкол бе достигнал до критичната си „пускова“ точка. Отиде си след тежко и дълго боледуване, след продължително физическо отсъствие от публичното пространство.
Тези дни Кремъл официално обяви Гари Каспаров за терорист и екстремист. Новината премина като че ли незабелязана през общественото пространство, а според мен тя е забележителна. Произнесени от Кремъл, подобни етикети прерастват в проклятие, превръщат се в присъди – не само морални.
