0
1539

Дон Пино – мъченикът,
убит от мафията

donpino9

„Обявяването на дон Пино Пулизи за блажен е първият случай на беатификация на мъченик, жертва на мафията.” Това заяви епископът на Мадзара дел Вало монсеньор Доменико Могаверо в речта си на фестивала на книгите за мафията, където представи книгата Чудото на дон Пулизи на Роберто Мистрета. „Най-важното – добави монсеньор Могаверо – е да съумеем да разпознаем в житието на дон Пулизи елементите, характерни за мъченичеството, и да разпознаем в цялата тази ненавист противопоставянето на вярата, защото тъкмо това е причината за убийството на този свещеник от ръката на мафията.” Епископът на Мадзара, в отговор на въпросите на журналистите, подчерта, че Църквата е постъпила добре, като не се е конституирала като страна в процеса за убийството на дон Пулизи. Конституирането като страна в рамките на един съдебен процес предполага извличането на икономически интерес, а животът на един свещеник не може да бъде измерен с някаква цена. „Не се нуждаем от обезщетението на мафиозите за осъществяването на нашите добродетелни дела. Търсим справедливост, но не срещу някого, а за да утвърдим евангелските ценности.” По повод на проблема с „омертата” срещу Църквата и гражданското общество монсеньор Могаверо заяви, че „днес е дори още по-трудно, отколкото в миналото, да се справим с „омертата” и да се справим с феномен като мафията. За да сменим окончателно тези ментални нагласи, ще е необходимо обаче доста време и смяна на поколенията. Дон Пино го беше разбрал добре, ето защо бе започнал работата си тъкмо сред младите”.

Но кой е всъщност дон Пино, свещеникът, оказал се заплаха за мафията?

Дон Джузепе „Пино” Пулизи е роден в Бранкачо, едно от предградията на Палермо, на 15 септември 1937 г. Баща му Кармело е обущар, а майка му – Джузепа Фана, е шивачка. Знаменателно е, че той е ликвидиран от мафията в родното си предградие на 15 септември 1993 г. – в деня, когато навършва 56 години.

Младият Джузепе постъпва в епархийската семинария в Палермо през 1953 г. и е ръкоположен за свещеник от кардинал Ернесто Руфини на 2 юли 1960 г. През 1961 г. му е поверена енорията, носеща името на св. Спасител в предградието Сетеканоли, съседно на Бранкачо, а от 27 ноември 1964 г. е свещеник в съседната църква „Сан Джовани деи Лебрози” в Романьоло.

Последователно преподава в професионалното училище „Ейнауди” (1962–1966), в колежа „Архимед” (1966–1972), в колежа „Валфрати” (1970–1972), в училището „Св. Макрина” (1976–1979) и в класическия лицей „Виторио Емануеле II” (1979–1993).

През 1967 г. е назначен за капелан на сиропиталището „Рузвелт” в квартала Адаура и в енорията „Успение Богородично” във Валдези. През септември 1969 г. участва в специална мисия в Монтеваго в помощ на жертвите от земетресението. Още тогава се насочва към работа с младежите и към социалните проблеми в т.нар. рискови крайни квартали.

Дон Пино, както го наричат всички, следи с внимание работата на Втория ватикански събор и разпространява основните съборни документи сред вярващите, като отделя по-специално внимание на обновлението на Литургията, на ролята на миряните и на икуменическите връзки с поместните църкви. Той се стреми да разпространи сред хората Христовото благовестие, като реши по-този начин острите социални проблеми.

На 1 октомври 1970 г. дон Пино е изпратен за свещеник на енорията в Годрано, малко селце в провинция Палермо, нашумяло в пресата с едно кърваво разчистване на сметките. Остава там до 30 юли 1978 г., като успява да помири враждуващите семейства и да прекъсне веригата от кървави отмъщения чрез силата на прошката.

Тъкмо в този период той подкрепя дейността на доброволци от движението „Кръстоносен поход на Евангелието” (след 1987 г. – „Присъствие на Евангелието”), основано от сицилианския брат минорит Плачидо Ривили. По това време той внимателно следи социалните напрежения в източната зона на Палермо, т.нар. Скарикаторе, като подпомага дейността на социалната мисия на Агостина Анджело.

В Палермо и в Сицилия дон Пино е сред най-ревностните деятели на католически движения като „Присъствие на Евангелието” или „Католическо действие”, след което по пряко разпореждане на кардинал Руфини осъществява специална мисия на духовна подкрепа за млади жени и майки в неравностойно положение.

На 29 септември 1990 г. е назначен за предстоятел на енорията „Сан Гаетано” в Бранкачо, където през 1993 г. открива енорийския център „Padre Nostro” (Отче Наш), който се превръща в притегателен център за младежите и семействата от квартала. Работи активно с миряни и с правозащитни организации, които правят всичко възможно, за да върнат мира и гражданския ред в този проблемен квартал. В тази връзка дон Пино открито застава срещу всякакви мафиотски обвързаности, изобличава местните престъпни структури и тутакси е подложен на натиск, като са му отправени заплахи, че ще бъде убит.

На 15 септември 1993 г. в 20,45 ч. някой го извиква по име, докато той излиза от малкия си бял фиат, паркиран пред дома му на площад „Анита Гарибалди” в Палермо. В това време друг килър на мафията изстрелва няколко куршума в тила му – типична мафиотска екзекуция. На процеса няколко години по-късно единият от убийците – Гаспаре Спатуца, свидетелства, че последните думи на отец Пино били: „Очаквах го”. На погребението му в църквата „Санта Урсула” се стичат хиляди хора. През април 2013 г. тялото на мъченика е пренесено в катедралата в Палермо.

Разследването на убийството на дон Пино недвусмислено сочи, че тъкмо пастирската му дейност сред младите и неговата безкомпромисност в изобличаването на злото са причина за неговото ликвидиране. Поради което веднага след смъртта му енориаши издигат глас да се признае неговото мъченичество и да започне процес по беатификацията му.

В спомен за неговия достоен живот множество училища, социални центрове, улици и площади в Палермо и Сицилия носят името на Джузепе Пулизи. Възпоминателни инициативи в негово име има даже в Съединените щати, Конго и Австралия. През декември 1998 г., на петата година от неговото убийство, кардинал Салваторе де Джорджи постанови създаването на епархийска комисия за признаването на неговото мъченичество. На епархийско ниво процедурата приключи през 2001 г. и събраната документация бе изпратена в Конгрегацията по делата на светците във Ватикана.

През юни 2012 г. Конгрегацията даде своето окончателно одобрение за признаването на мъченичеството на дон Пулизи. Така на 25 май 2013 г. на „Форо Италико” в Палермо пред около 100 000 души бе извършена неговата беатификация.

Съществува специален „Архив, посветен на Джузепе Пулизи, където се съхраняват негови публикувани и непубликувани ръкописи, който е част от Епархийския център в Палермо (archiviogiuseppepuglisi@diocesipa.it).

А ето и подборка от някои духовни размисли на блаж. Джузепе Пулизи.

 

Господ знае да чака

Никой не е далеч от Господа.

Господ обича свободата, Той не налага Своята любов. Той не насилва сърцето на никого измежду нас.

Всяко сърце отброява своето време по начин, който не сме в състояние да разберем.

Той тропа и застава пред портата. Когато сърцето бъде готово, тя ще се отвори.

 

Смисълът на живота

Всеки от нас има някаква особена насоченост, една харизма.

Проект, който прави всеки човек уникален.

Този призив, това призвание е знакът на Светия Дух в нас.

Нашият живот ще има смисъл, ако бъдем способни да чуем този глас.

 

Да направим възможно най-доброто

Трябва да положим усилия да следваме призванието си, своя проект на любовта.

Ала никога не можем да приемем, че вече сме го постигнали или изчерпали.

Всеки път тръгваме наново. Трябва да се смирим, да осъзнаем, че сме приели призива на Господа, да вървим напред и да представим на Бога онова, което сме създали, за да можем да кажем: да, направих възможно най-доброто.

 

Като късчета от мозайката

Замислете се над изображението на Исус, което е в катедралата в Монреал.

Всеки от нас е като късче от тази голяма мозайка.

Ето защо всеки трябва да разбере какво е неговото място и да помогне на другите да разберат какво е тяхното място, за да се образува цялостният лик на Исус Христос.

 

Думите и фактите

Много важно е да говорим за мафията, най-вече в училищата, за да се борим срещу мафиотската менталност, съдържаща се във всяка идеология, която не признава достойнството на човека в името на това да се печелят пари.

Не трябва да се ограничаваме с шествия, изобличавания и демонстрации.

Всички тези инициативи са много важни, но ако спрем на това равнище, всичко ще си остане само на думи.

А думите трябва да бъдат подкрепени от факти.

 

Бог ни дава силата

Божията любов пречиства и освобождава. Това не означава, че губим личността си, а по-скоро, че нашата личност се възвисява и пречиства, тоест придава се нова сила на нашите естествени способности, на нашия интелект. Дава се нова светлина на нашата воля.

 

Ако всеки прави нещо

Нашите инициативи и тези на доброволците трябва да бъдат един знак.

Не можем да преобразим Бранкачо.

Това е илюзия, в която не бива да пребиваваме.

Става дума само за един знак, за модел, който трябва да следваме, най-вече младите.

Правим го, за да можем да кажем: след като няма нищо, сме длъжни да запретнем ръкави и да изградим нещо.

И ако всеки прави по нещо, тогава ще можем да направим много.

 

Свидетелство, което е мъченичество

Ученикът на Исус Христос е свидетел.

Християнското свидетелство разказва за трудностите, но то може да стане мъченичество.

Стъпката между тези две неща е много малка, защото тъкмо мъченичеството придава ценност на свидетелството.

Спомнете си думите на св. Павел: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро (Фил. 1:23).

Ето това желание се превръща в желание за общение, което надхвърля целия наш живот.

 

Превод от италиански: Тони Николов

Източник: Giornale di Sicilia, 22.06.2013

Текстът е публикуван в бр. 82 на сп. „Християнство и култура“.