Втората студена война

Две неща ме безпокоят. Първо, западното обществено мнение страда от дефицит на внимание. Един ден то се вълнува от положението на сирийските бежанци, а на другия ден се противопоставя на имиграцията, гласувайки за популистките партии. Колко ще трае вълната на симпатия към милионите украински бежанци? Безпокоя се да не би ентусиазмът към Украйна да се окаже временен. Другото ми безпокойство е, че Европа продължава да бъде зависима от руските горива, подхранвайки по този начин руската войнственост. [...]

Защо Путин разигра ядрената карта?

Знаете ли защо досега не е имало ядрен конфликт? Защото това е единственият вид война, в която онзи, който използва това оръжие, е сигурен, че ще изгуби живота си и ще избие близките си, децата си и внуците си, които обича. В другите видове война онези, които първи започват, изпращат семействата си на сигурно място. А тук това е невъзможно, защото всяка руска ядрена инициатива неминуемо ще повлече американския отговор. Ядрената война е единствената форма на война, в която агресорът е 100% уязвим. [...]

Да кажеш истината

Единственият въпрос, който днес си струва да бъде зададен, е следният: дали сте „за“ или „против“ тази война? Ако не отговорим на този въпрос, мисленето се размива. Всеки трябва да е в състояние да се позиционира. Индивидите, медиите, светът на културата и науката… Лесно е да се организират кръгли маси за Украйна, да се говори за мир, да се организират концерти, но този прекрасен културен парад всъщност скрива агресията. Преди всичко друго всеки трябва ясно да отговори на въпроса за войната... [...]

В астероидния пояс

„Украйна – казва полският писател Анджей Сташук – започва оттук.“ Той седи в своята затоплена кухня в едно село в Югоизточна Полша и поглежда през прозореца. Отвъд снега и гората, на два часа и половина път с кола е полско-украинската граница. Дотам преди няколко дни е пътувал 61-годишният Анджей Сташук, един от най-известните писатели в Полша. На пода в колата му се търкаля празна кутия от „Ред Бул“, утре вечер той отново потегля натам, за да помага. Ще занесе лекарства и храни и ще доведе хора. [...]

Панцинизмът

Руският цинизъм израства от тоталитаризма. Всъщност самият тоталитаризъм е циничен от момента на своето раждане: нито за миг младият Улянов не е възнамерявал да прави от пролетариата диктатор, а от готвачката – управител на държавата. В ролята на диктатора е виждал винаги и единствено себе си. Марксистките лозунги са само словесно прикритие. Вярно, Ленин е искрен в своя марксизъм, което не му пречи да го извърта в полза на властолюбието. Сталин пък изобщо не е искрен и това, изглежда, му помага в борбата за власт. [...]

Необяснимата любов на сърбите

Сръбският дух е обременен от фрустрацията, причинена от вековете под чужда власт, и докато други са поемали към всеобща европеизация, сърбите заимствали от турските завоеватели единствено използването на банята. А това, което днес мисли Путин, че украинци няма, защото те всъщност били руснаци, го мислят и сърбите – хърватите били само преоблечени сърби. Ето общото между един малък и един голям народ. Впрочем цялото семейство на бившия диктатор Милошевич намери убежище зад кулите на Кремъл. [...]