1
2023

Олга Токарчук в София

Olga Tokarczuk

Олга Токарчук за своя роман „Карай плуга си през костите на мъртвите” и гнева на онеправданите, за новата си книга и източното Просвещение. Видео от срещата с писателката в Полския институт в София през ноември.

Полската писателка Олга Токарчук гостува през ноември 2014 г. в София и Пловдив, за да представи романа си „Карай плуга си през костите на мъртвите”, издаден на български от  „Панорама+”, в превод на Силвия Борисова. Той съчетава криминалния жанр с критика на цивилизацията, вплита поезията на английския мистик Уилям Блейк наред с екологични и социални теми.

Oлга Токарчук – писателка, есеистка, авторка на сценарии, поетеса и психолог, е сред най-четените съвременни европейски писатели. Родена е през 1962 г. в Сулехов в Полша. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. Дебютира през 1993 г. с романа Рodróż ludzi Księgi, който й носи Наградата на Полското сдружение на книгоиздателите. Авторка на 15 книги, най-популярният й роман е „Правек и други времена”. На български са преведени нейните книги „Дом дневен, дом нощен”, „Последни истории”,„Бегуни”, „Карай плуга си през костите на мъртвите”, сборникът разкази „Музика от много барабани”.
Тя е лауреат на много награди, сред които Литературната награда НИКЕ (2008), международната награда „Виленица” (2013), присъждана на писатели от Централна Европа.

„Олга Токарчук не е от писателите, които се изолират от всичко”, каза за нея Георги Господинов на срещата в Полския институт в София (в нея участваха още Силвия Чолева и Силвия Борисова). „Не е от мрачните и затворени хора, бил съм свидетел колко я обичат хората в нейния Вроцлав, как я спират на улицата и как тя разговаря с тях. Олга организира един фестивал на кратките истории в родния си град. Олга е човек, много щедър към другите писатели, човек, който не ревнува, това е много рядко качество между писателите. Човек, който има почти мистично отношение към писането и в същото време много здравословно и работно отношение. Водили сме разговори около съня и писането, съня като източник на идеи. Запомнил съм едно от нейните упражнения – колко е важно да уловиш момента на събуждането, за да хванеш съня си и да го пренесеш в бележника. И нейната техника да държи винаги на шкафа до леглото си тефтер и в първия момент, когато стане, веднага да запише съня си. Всичко това го има и в книгите й. И нещо, което при всяка нейна книга, независимо от темата й, винаги остава у мен – нейният глас, книгите й са много лични. Отвъд всички теми, отвъд екокриминалното, вие ще чуете гласа на Олга. В тази книга животните са изписани с главна буква и това не е случайно, това е книга, която споделя едно твърдение на Дарвин, че животните са наши по-стари братя по болка.”

За романа си „Карай плуга си през костите на мъртвите”Олга Токарчук обясни: „Вие казвате, че книгата е трилър, аз я наричам направо кримка. Написах я през 2008/2009 г., когато започвах да работя върху последния ми роман „Книга за Яков”. Той ми отне невероятно много време за писане, за изследване. Имах нужда от пари, за да напиша такъв роман. Понеже в Полша криминалният жанр преживява ренесанс, си помислих: „Токарчук, защо и ти не си премериш силите с този жанр. Покажи можеш ли да убиеш, после да разследваш и накрая да покажеш кой е убиецът. Може би едно такова умение по-късно ще ти бъде потребно”.

Olga Tokarczuk

Накрая, когато започнах да пиша книгата, си казах: „Да напиша 300 страници, само за да се разбере в края на книгата кой кого е убил, ми се струва екологична загуба на хартия”. Но понеже съм еко настроена, събирам разделно сметта и използвам двете страни на листа, реших да напиша по-важни неща от това кой кого е убил. Да се захвана с темата, която от години ми е близка – за животните и техните права. От една страна, книгата наистина може да се чете като кримка, но от друга, тя може би е малък трактат за морала, а именно как трябва да се държим в ситуацията на морално насилие, когато се намираме в един свят, ръководен от беззаконие. Дали човек има право да се опълчи срещу беззаконието, или като добър гражданин трябва да се примири.”

На въпроса как романът е приет в Полша, Олга Токарчук отговори: „Стана лек скандал, защото към края на книгата има сцена, която се разиграва в черквата. В Полша, дълбоко католическа страна, всяко нещо, което засегне религиозното лицемерие, се смята за злостна атака срещу цялата система от ценности. От друга страна, всички пацифисти, будисти и вегетарианци недоволстваха, че в тази книга все пак има насилие, че в някакъв смисъл пропагандирам това насилие. Не се хареса, че главната героиня е стара жена. Старите жени са аутсайдери в обществото, при това тя е чудачка, грижи се за животните. Така че книгата не беше приета много приятелски. Но от друга страна, много читатели намериха в нея своите съмнения, своята чувствителност.  Излизането на книгата съвпадна с голяма атака срещу нашия президент Бронислав Коморовски, който е ловец. Хората му изпращаха писма по интернет, че няма да гласуват за него, докато не се откаже от лова. И изведнъж в някакъв смисъл тази невинна, чудновата кримка стана политическо явление. За първи път започнаха да ме смятат за политическа писателка. Режисьорката Агнешка Холанд до такава степен хареса книгата, че отстъпи от своята обичайна тематика за евреите и Втората световна война, и реши, че може да измъкне от нея нещо, което е валидно за Полша. Защото в книгата се разказва за провинциална Полша; за Полша, разделена на хора, които са на власт, и аутсайдери; Полша, в която цари корупция и лицемерие. В тази книга малко рисковано подреждам изключените от живота хора, които нямат пари, които ги няма реално в този свят, в една редица с животните, които също са безгласни и не могат да се борят за своите права. Така книгата се превърна в метафора за обществото в преход, наистина в нея има много места, които възхваляват гнева.

Новата книга на Олга Токарчук, историческият роман „Книга на Яков”, е събитието на литературния живот в последните месеци на 2014 г. Тя е над 900 страници, посветена е на реална фигура, живяла през XVIII век. За няколко седмици се превръща в най-продаваната книга в Полша, получава положителни отзиви от критиката и читателите.

„Открих тази история още през 90-те години, тя беше табу в Полша”, сподели Олга Токарчук. „Става дума за бедни евреи от източните покрайнини на Полша, основали мистично-кабалистична секта в рамките на юдаизма. Техният водач се смятал за месия. Кулминацията на книгата е, когато той заедно със своите последователи се обръща първо в исляма, след това в християнството. През XIX век неговите последователи се претопяват в полското общество. В тази книга има много сюжетни и жанрови нишки. Тя може да се чете като приключенски или като исторически роман, който показва източния вид Просвещение, или като книга, разказваща за бита на хората през XVIII век в Полша, в Османската империя…, мястото на действие на тази книга е половин Европа. За мен това е историята на еманципацията на няколко хиляди твърде бедни хора.”

Още по темата: откъс от романа „Карай плуга си през костите на мъртвите”