„Миналото е част от нашия живот и колкото и да ни се иска да се правим, че тази част я няма, нея я има, тя е важна и до голяма степен определя нещата, които се случват в днешно време“. С новия филм на Стефан Командарев на 6 март се открива София Филм Фест 2014.

Стефан Командарев пред Портал Култура

Как се роди идеята за този филм?

Идеята за филма „Съдилището“ се роди преди десетина години, когато снимах документални филми в района на Родопите и по-точно около Ивайловград. Близо до Рудозем попаднах на истинското Съдилище. Това е една скала, която се намира на българо-гръцката граница. Пропастта е дълбока около един километър, а браздата върви по ръба на пропастта, като в горната част остава България, а долу е Гърция. Местните хора ми разказваха, че под скалата, тоест на гръцка територия, все още могат да се намерят останки от хора, обувки, дрехи и т.н. Това са останки от хора, които по времето на комунизма са се опитали да избягат оттам. Практиката била след като ги убият, да ги изхвърлят в пропастта, защото по този начин си спестявали писане, експертизи, доказателства. Работната версия обикновено била: „Гонихме го, той се подхлъзна и падна в пропастта“. Оттам тръгна самата идея за „Съдилището“, тя тръгна от името на тази скала. Към това се добавиха всички хора, характери, места, впечатления, вълнения, които трупах, докато правих тези документални филми в Ивайловградския район, който е изключително интересен и много особен район. Така се натрупа едно богатство от преживявания и фактология, които реших да използвам. Това беше базата, върху която стъпихме заедно с другите двама сценаристи на филма – Марин Дамянов и Емил Спахийски.

Тогава каква е ролята на имена като Милена Йелинек и Том Абрамс в работата по сценария?

Както казах, сценаристи на филма сме Емил Спахийски, Марин Дамянов и аз. По сценария обаче работиха и т. нар. скрипт доктори или скрипт консултанти, чиято професия тепърва прохожда в България. Обикновено това са драматурзи, сериозни професионалисти, които ти помагат, като буквално лекуват и консултират сценария в неговото развитие. Средноевропейската практика показва, че за да достигне един сценарий своята зрялост и да бъде готов за филмиране, на него са му необходими между 12 и 16 варианта. И всъщност тези хора ти помагат да минеш през това дълго пътуване, да минеш през всички тези преработки. Ние работихме с двама много добри консултанти – Том Абрамс, който има „Оскар“ за сценарий на късометражен филм, и Милена Йелинек, с която ми бе изключително интересно и вълнуващо да работя – тя е състудентка на Милош Форман, с когото бягат горе-долу по едно и също време от тогавашна Чехословакия в САЩ. Там Милена Йелинек се утвърждава като професор по кинодраматургия и, както скромно ми се похвали, 11 нейни студенти са спечелили „Оскар“ за сценарий. Работата с нея беше невероятно добро и качествено преживяване. Тези хора определено помогнаха много в развитието на сценария – те просто сядат с теб, мислят с теб, предлагат ходове, провокират те, не ти спестяват някои истини, критикуват те, което е страхотно.

Споменахте, че идеята за филма е свързана с комунистическото ни минало, как се появи тогава актуалната тема за бежанците?

В интерес на истината проблемът с бежанците съществува отдавна, макар че едва сега придоби такава популярност в медиите. Всъщност в този район бежанският поток не е спирал изобщо след промените, оттам винаги са влизали емигранти – основно от Близкия Изток и Африка – чиято цел е да се предвижат към Централна и Западна Европа. И това е факт още от времето, когато снимахме документалните филми, още тогава ги имаше утъпканите пътеки, надписите със спрей върху разни зидове… Но докато правихме филма, този проблем с бежанците стана по-масов и имаше по-голям отзвук в медиите.

Каква е ролята на миналото в съдбата на героите, в развитието на образите?

Миналото е част от техния живот. 99 % от историята в нашия филм се случва в днешно време и има съвсем кратки препратки към нещо, което се е случило преди 25 години. Миналото е част от нашия живот и колкото и да ни се иска да се правим, че тази част от живота я няма, нея я има, тя е важна и до голяма степен определя нещата, които се случват в днешно време. Всъщност това бе една от идеите на този филм – да покаже как неща, които са станали в миналото, присъстват, определят и чертаят нещата, които ни се случват днес. Ние просто трябва да приемем това, да го изживеем, да прочетем страницата преди да я затворим и изобщо да свършим някаква работа с това минало, което е част от нас самите.

Има ли го във филма този катарзисен момент?

Има го, но както казваше Мики Манойлович, когато му задаваха подобни въпроси за филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“: „Купете си билет, отидете и ще видите“.

Кои актьори участват във филма?

Отново Мики Манойлович, с когото имаме много хубави отношения. Предпочитам да работя с хора, с които имам изградени добри взаимоотношения. Асен Блатечки, когото ще видите в една много неочаквана роля, която е далеч от всички негови традиционни кино и телевизионни въплъщения – изключително вглъбена и задълбочена роля. Параскева Джукелова, Ина Николова, Ованес Торосян, който прави другата главна роля във филма. Стари познайници от типа на Васил Василев-Зуека и Христо Мутафчиев, който се връща в киното, макар и в малка роля. Изобщо актьори и съмишленици.

Какво бихте искал да усети зрителя, когато види филма, каква е целта ви?         

По принцип като режисьор имам една основна цел, която е и най трудната – да разкажа една добра история. Оттам насетне ако тази добра история успее да развълнува, ако успее да разчувства, да накара публиката да се замисли, да разчупи и размести нещо в мисленето на хората, това би било страхотно. Но основното са добрата история, вълнението и нещичко някъде да се промени за по-добро.

„Съдилището”, България–Германия–Хърватска–Македония, 2014

Режисьор – Стефан Командарев

Сценарий – Стефан Командарев, Марин Дамянов и Емил Спахийски

Оператор – Красимир Андонов

Музика – Стефан Вълдобрев

В ролите – Асен Блатечки, Мики Манойлович, Ованес Торосян, Ина Николова, Параскева Джукелова, Васил Василев – Зуека, Мето Йовановски, Христо Мутафчиев

Продуценти – Стефан Командарев, Александър Рис, Кристине Хаупт, Борис Т. Матич, Ангела Несторовска, Владимир Анастасов, Катя Тричкова и Поли Генчева

Продукция – Argo Film, Neue Mediopolis Filmroduktion, Propeler Film, Sektor Film

Разпространител за България -А + Cinema

Стефан Командарев е сред най-утвърдените имена в съвременното българско кино. Филмът му „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) е разпространен в повече от 100 държави и е получил над 35 международни награди. Той е и първият български игрален филм, попаднал в кратката селекция за „Оскар”.

Роден е в София през 1966 г., завършва Медицинска академия през 1993 г., а през 1999 г. — кинорежисура в Нов български университет. В неговата филмография са: късометражните „Балонът” (1997) и „Случайни чаши” (1998), документалните „Пътят на хармонията” (2001), „Хляб над оградата” (2002), „Азбука на надеждата” (2003), „Градът на жените баданте” (2009), „Русенска кървава сватба” (2009) и пълнометражните „Пансион за кучета” (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) и най-новата му творба – „Съдилището” (2014).