Проектът „Рими на историята“ за онези, които не се страхуват

Тази история е посветена на биографиите на двама мистици, които в различно време се обявяват срещу сакрализацията на властта. Протестът и на единия, и на другия се заражда в различни краища на империята, но не остава незабелязан в столицата. И двамата попадат под пресата на репресивната психиатрия.

Грузинският светец от XX век Гавриил Самтаврийски, който преживява гонения, завършва дните си в манастир. Якутският шаман Александър Габишев и до днес е на принудително лечение в психиатрична клиника.

Тбилиси, 1 май 1965 г.

По улиците на Тбилиси преминава първомайска манифестация. Червени знамена, портрети на членовете на Политбюро, колони от трудещи се. Обичаен съветски празник, който през последните четиридесет и няколко години почти се е превърнал в религиозен ритуал. Но тъкмо през тази година първомайската рутина ще се обърне в скандал, който ще стане легенда и ще влезе в историята.

Месец май 1965 г. в Съветския съюз като цяло е богат на исторически събития. В Сибир е открито нефтеното находище „Самотлор“ – най-голямото в страната, което ще „храни“ застаряващия режим през следващите 20 години, докато не паднат цените на петрола.

На 8 май 1965 г. първият секретар на Централния комитет на КПСС Л. И. Брежнев говори на тържественото събрание, посветено на двадесетата годишнина от победата над Германия. В речта си той споменава Сталин – неутрално, без похвали, но и без хрушчовския осъдителен патос. От този момент нататък 9 май отново става неработен ден и главен държавен празник.

Пълната реабилитация на Сталин в късния СССР никога няма да се случи, но движението назад, към светлия образ на генералисимуса чрез филми и книги за войната започва именно с тази реч на Брежнев. Култът към личността е необходим, за да се укрепи разклатената идеология на режима.

„Защо казвате: „Слава на Ленин“

В Тбилиси на фасадата на сградата на Върховния съвет на Грузинската ССР виси 12-метров портрет на Ленин. Той доминира над правителствената трибуна, покрай която преминава манифестацията. В сравнение с гигантския Ленин хората – както на булеварда, така и на трибуната – изглеждат като незначителна маса.

Това не се харесва на 35-годишния монах Гавриил (Годердзи Ургебадзе), известен с ексцентричното си поведение. Той ходи по улиците бос и живее в църква, която е построил със собствените си ръце в двора на бащиния си дом.

Един от съседите му си спомня: „Веднъж той ме погледна в очите и каза: „Винаги помни – Бог съществува!“. След като изрече тези думи, отец Гавриил падна на колене и започна да удря главата си в земята, размахвайки ръце“.

Сутринта на 1 май 1965 г. Гавриил участва в църковната служба. Излизайки на улицата, той вижда гигантския портрет на Ленин и неочаквано за себе си взема важно решение. Връща се в църквата и моли за керосин и кибрит. Държейки бутилката в ръце, той пресича булеварда към портрета на вожда на световния пролетариат, залива го с керосин и го подпалва.

Демонстрацията спира. Гавриил внезапно се озовава пред огромна аудитория и започва да проповядва. Това е може би най-ефектната проповед в историята на Грузинската църква. Докато милиционерите зад него се опитват да потушат пламъците от портрета, Гавриил вика: „Защо казвате: „Слава на Ленин“, когато славата не е нужна на човека? Слава на Господ Иисус Христос!“.

Според очевидци върху него се нахвърлят цивилни, отрядници и комсомолци. Подпалвачът е пребит, счупени са ръката, челюстта и ребрата му, а той, окървавен, е вкаран в кола и откаран в КГБ. Портретът на Ленин, свален от фасадата на сградата, догаря на тротоара.

Така завършва първомайският пърформанс на Гавриил, който много по-късно ще бъде канонизиран от Грузинската православна църква и включен сред светците на Руската църква.

Възрастен мъж излиза от Якутск. Той е малко над петдесетгодишен. Името му е Александър Габишев. В началото на 2019 г. това име все още не говори нищо никому. Странникът тегли количка с ръчно изработен номер „Якутия 14“, в която има сгъваема юрта, печка, дрехи, провизии, лък, стрели и копие „батас“.

Александър нарича себе си шаман-воин. Той формулира целта си просто: да стигне до Кремъл и да прогони оттам Владимир Путин. По-точно, да прогони от руския президент демона, който заставя Путин да се държи за властта в мъртва хватка. Габишев се надява да стигне до Москва за две години и половина и да извърши магически ритуал на Червения площад през август 2021 г.

Той обяснява на всички, които среща по пътя си, че няма намерение да сваля властта, а иска само да извърши обред за прогонване на тъмната сила. Всеки ден към шамана се присъединяват нови спътници, които го придружават в пътуването му и публикуват в YouTube нови епизоди от хрониката на мистичния поход към Москва.

Светът, 2019 г.

През април 2019 г. Володимир Зеленски, актьор, който обещава да даде на Украйна истинско народовластие, печели президентските избори в Киев с голяма преднина.

Хора от различни страни изразяват недоволството си от своите управници. В Алжир улицата принуждава президента Бутефлика да се откаже от пети мандат. В Судан протестите водят до падане на диктатора Омар ал-Башир. В Хонконг стотици хиляди протестират срещу законопроекта за екстрадиране в Китай.

Дори в Москва гражданското общество успява да отпразнува малка победа – освобождаването на журналиста Иван Голунов, на когото полицията е подхвърлила наркотици. Това е рядък случай в руската история, когато репресивната машина отстъпва. Въпреки това още през юли ОМОН (мобилен отряд с особено предназначение, б.пр.) разгонва брутално нераразрешен митинг срещу отстраняването на независими кандидати в изборите за Московската градска дума. Задържани са над хиляда души.

Край пътя

Междувременно Александър Габишев изминава почти две хиляди километра – през Якутия, Хабаровски край и Забайкалието – в посока към Чита. Скоростта му на придвижване е два-три километра в час, по-бавна от тази на обикновен пешеходец поради честите спирания.

Воинът-шаман спира, за да обясни на хората целта на пътуването си. Магистрала „Амур“ не е най-натовареният път в Русия и всяка втора кола спира до количката на Габишев. Някои просто му стискат ръката, други се снимат с него, а трети му носят храна. Шофьорите на камиони му дават по някоя пара и го молят да каже добра дума за тях в Москва. Блогърът от Чита Льоха-Кочегар, чийто канал има 28 000 абонати, придружава шамана, снима репортаж и обещава да координира провеждането на „народно събрание“ в Чита.

Вечер пътниците разпъват лагер край пътя. От степта духа вятър и се налага покривалото на юртата да се затиска с камъни. Огънят свети в нощта като фар и привлича любопитни минувачи. Първата среща с полицията е мирна. След като чуват, че шаманът се е отправил към Москва, за да прогони демона, полицаите се разсмиват и му пожелават успех.

По време на спирка за почивка Габишев разказва пред журналист от „Сибир.Реалии“, че властта в Русия е станала „безогледна и демонична“, а народът е вкаран в изкуствена депресия заради магьосничеството на Путин, който е наложил мрак над цялата страна.

„Но един бял магьосник – такъв като мен – може да разсее това заклинание. Тук политикът е безполезен, тук може да помогне само магия срещу магия“, казва странникът.

На 12 юли 2019 г. Габишев говори с голям успех на митинг в Чита пред няколкостотин души. Той нарича това събитие „народно събрание“ и провъзгласява свобода от властта на демона-президент.

От този ден нататък походът на шамана-воин се превръща в спектакъл за цяла Русия. При липсата на нормален политически живот протестът придобива окултни очертания. След „народното събрание“ в Чита твърденията на Габишев, че ще се приближи до Москва начело на армия от свои последователи вече не изглеждат самонадеяни.

Подобно на Гавриил Ургебадзе, Александър Габишев смята политическите събития в страната за проекция на борбата между светлите и тъмните сили и вярва в мисията си на воин на светлината.

Малко се знае за живота му. Основно това, което самият той е разказвал. Роден е в Якутск през 1968 г. Учил е история в университета. Бил е женен. След смъртта на съпругата си се оказва на ръба на психически срив. Прекарва три години в гората, където построява параклис. Подобно на много якути се смята за „двоеверец“: кръстен е в православието, но не забравя и корените си.

Габишев излиза от горското си убежище с твърдото намерение да победи московския демон.

„Пациентът вярва в Бога“

Годердзи Ургебадзе (по-късно ще приеме името Гавриил) построява параклис в двора си в началото на 50-те години на миналия век. Той събира икони за църквата си от улицата. По това време мнозина се отървават от „отживелиците от миналото“, демонстрирайки безбожие заради кариерата си или просто от страх пред властта.

Ургебадзе донася иконите вкъщи, почиства ги и ги реставрира. През 1955 г. става нещатен дякон в Кутаиския храм „Свети Петър и Павел“, а скоро след това приема монашески постриг с името Гавриил. „Още от детството си имах твърдото намерение да бъда служител на нашата Света Майка Църквата“, пише той до Кутаиския епископ. Мнението на хората, облечени в светска власт, винаги му е било безразлично.

По време на разпитите в КГБ след ареста той не добавя нищо ново към своята „първомайска проповед“.

Разследващите искат той да „признае“, че е действал по заповед на църквното ръководство. Тогава грузинското КГБ би могло да скалъпи перфектно обвинение срещу антисъветска религиозна организация – точно както в добрите стари времена. Но Гавриил обяснява, че неговото единствено „ръководство“ е Бог. В този смисъл той, разбира се, действа по заповед „отгоре“.

„Не бива да се боготвори човек. На мястото на портрета на Ленин трябва да виси Разпятието Христово“, повтаря Гавриил по време на разпитите.

На 19 ноември 1965 г. Ургебадзе е изписан от болницата. Сега той е официално освидетелстван като „психично невменяем“, а КГБ прекратява делото за „антисъветската акция“ на първи май. Какво може да се очаква от един луд?

Всъщност историята едва сега започва. Преди да изгори портрета на Ленин, Гавриил има репутацията на странен монах. Сега обаче се прославя като човек, който не се страхува от никого. Обявявайки Ургебадзе за луд, властите на практика признават безсилието си. Точно така вярващите в Грузия разбират тази история: един смелчага унищожава образа на съветския идол и никой не го наказа за това, защото дълбоко в себе си всички признават, че е прав.

Гавриил, когото съветските лекари обявяват за „психопат“, се превръща в духовен авторитет за хиляди. Поклонници се стичат при него от цялата страна. Сега го наричат „старец“, въпреки че възрастта на Гавриил е далеч от преклонна, особено по кавказките стандарти. През 1969 г. властите разрушават „домашната“ църква на Гавриил, но той я възстановява и никой не смее повече да го докосне. Според градската легенда началникът на милицията в Тбилиси идва една нощ при Гавриил, за да му се извини. Естествено, „старецът“ му прощава.

През 70-те години на миналия век Гавриил напълно се оттегля от светския контекст и се посвещава на монашеския живот. През 1971 г. е назначен за игумен на женския манастир в Самтавро – по името на това място ще бъде канонизиран след смъртта си като Гавриил Самтаврийски. Той живее възможно най-скромно, в дървената барака, която монахините преди това са използвали като кокошарник.

2019 г. Хоспитализация със спецчасти

За 54-те години, изминали след ареста на Гавриил Ургебадзе, съветската, а след това и руската държава не са измислили друг начин за сплашване на духовните хора, освен да ги отвеждат под конвой в психиатрични болници.

Рано сутринта на 19 септември 2019 г. няколко автомобила блокират пътя край село Видрино, където нощува групата на Александър Габишев. Въоръжени маскирани мъже нахлуват в лагера и отвличат шамана направо от палатката му, без да му дадат възможност да се облече. Според очевидец Габишев е влачен по земята с извити назад ръце. Нападателите се държат като бандити и не показват никакви документи за самоличност.

Ден по-късно става ясно, че шаманът е откаран със самолет в Якутск, където се провежда експертиза относно неговата невменяемост. Очевидно веднага след ареста му ФСБ е започнала съмнителни пазарлъци с Габишев в типичния си стил: или наказателно дело за екстремизъм, или диагноза и спокоен живот в дома му под надзора на психиатри.

Самият Габишев прави противоречиви изявления – ту се съгласява на преглед, ту оттегля съгласието си. Няколко дни по-късно, вече свободен, той дава интервю за „Якутия.инфо“, в което осъжда репресивната психиатрия и казва, че страната е регресирала обратно към „късния СССР“, където всичко се управлява от „демоните на ФСБ“. Освен това той публично обещава, че походът към Москва „ще продължи“.

За разлика от първомайския подвиг на Гавриил Ургебадзе, подвигът на Александър Габишев се състои от няколко епизода. Но от гледна точка на житието на шамана-воин новият му арест с участието на отряда от ОМОН през януари 2021 г., когато въоръжени мъже нахлуват в дома на Габишев на разсъмване и го отвеждат насилствено в психиатрична болница, е просто повторение на предишното задържане.

На 1 август 2026 г. Александър Габишев изпрати поздрави от болницата, в която го държат, до „всички добри хора“, добавяйки, че „е дошло времето и всичко ще се изпълни, тъмната сила ще бъде победена, всичко необходимо е направено. Благодаря за помощта и подкрепата“.

„Стреляйте по мен, аз съм Грузия!“

Игуменът на Самтаврийския манастир Гавриил надживява съветския режим и става свидетел на неговия крах. В Грузия името на Ленин изчезва от улиците за броени месеци заедно с изображенията и статуите на основателя на съветската държава. Сега е лесно и безопасно да се направи това, което някога е коствало на Гавраил счупени ребра, арест и психиатрична диагноза. Но както често се случва в историята, вчерашният идол вече не интересува никого. Почти едновременно с обявяването на независимостта в Грузия избухва гражданска война.

„По време на братоубийствената война (имат се предвид военните действия на въоръжената групировка „Мхедриони“ срещу президента Звиад Гамсахурдия през 1991 г., б.ред.) в Самтавро влязоха въоръжени мъже – около четиридесет души. Старецът ги прие с любов, благослови ги, заръча им да свалят оръжията, заведе ги в църквата, коленичи и прочете „Отче наш“, подари им кръстчета и произнесе проповед от амвона. След това ги попита: „Къде отивате? Какви са плановете ви?“. Те уверено отговориха: „Отиваме в Зугдиди да воюваме“. – „С кого ще воювате, нали там са вашите братя!“ – и вдигайки ръце, старецът извика: „Стреляйте по мен, аз съм Грузия!“ – а после взе жезъла си и възкликна: – „С този жезъл ще ви пребия всички! Вие не сте мъже, а жени!“. „Храбреците“ избягаха с такава бързина, че едва не забравиха оръжията си.“ Из книгата „Диадемата на стареца: Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил (Ургебадзе)“

„Ще бъда с вас незримо“

Гавриил умира на 2 ноември 1995 г. в Самтавро и е погребан там, в манастирското гробище. Според преданието в деня преди смъртта си той казал на околните, че скоро ще ги напусне. А сутринта на 2 ноември, вече умиращ, прекръстил своята родина Грузия в четирите посоки, след което починал мирно. Твърди се, че преди смъртта си изрекъл думите: „Отивам си, но незримо ще бъда с вас“.

Преди това той поискал да бъде погребан без ковчег. Бил увит в обикновен саван (според някои източници – рогозка) и погребан в двора на манастира Самтавро. Този гроб се превръща в място за поклонение, чудеса и изцеления, както е характерно за светите места. През 2014 г. мощите на Гавриил Самтаврийски са пренесени в манастирския храм, където са положени в скъпоценна ракла от ирански оникс.

Две години по-рано, през декември 2012 г., Грузинската православна църква канонизира Гавриил Самтаврскийски като преподобен изповедник и юродив. Днес неговият лик може да се види в църквите в Грузия.

Първият портрет на шамана Габишев в „иконичен“ стил е нарисуван още през 2019 г.

Но неговата история продължава…

През 1965 г. Гавриил Ургебадзе подпалва портрета на Ленин.

През 2019 г. Александър Габишев тръгва пеш от Якутск, за да изгони Путин от Кремъл.

Защото властта е станала „демонична“.

Повече от половин век дели тези събития. Сменят се три поколения, съветската империя се разпада, а върху нейните руини Руската федерация, обявила се за наследница на СССР, води война за връщане на миналото. Онова минало, когато хората са затваряни в психиатрични клиники заради несъгласие с властта. И когато „несъгласен“ означава „луд“.

Превод от руски Александър Бакалов

Текстът е публикуван в Радио Свобода

(Със съкращения)