Анна Политковская

Анна Политковская

Анна Политковская е родена на 30 август 1958 г. в Ню Йорк, където баща є е дипломат, сътрудник на мисията на Украинската ССР към ООН. По-късно семейството ѝ се връща в Москва и през 1980 г. Анна завършва журналистика в Московския държавен университет. В средата на 90-те е назначена като специален кореспондент и наблюдател на в. „Новая газета“. Многократно посещава районите на военните действия и лагерите на бежанците в Дагестан, Ингушетия и най-вече в Чечения. Репортажите є от мястото на събитието є донасят много награди. Тя не просто довежда горещата информация до обществеността, но и помага активно на майки на загинали войници да отстояват правата си в съда, бори се срещу корупцията и прави журналистически разследвания. По време на заложническата криза в Театралния център на ул. „Дубровка“ е избрана да води преговорите с терористите. Когато се случва трагедията в Беслан, излита веднага към мястото на събитието, но в самолета неочаквано є прилошава и изпада в безсъзнание. По-късно потвърждава, че са се опитали да я отровят, за да є попречат да отрази обективно случващото се в Беслан. Авторка е на книгите: „Една мръсна война: един руски репортер в Чечения“, „Путинова Русия“, „Руски дневник“. На 7 октомври 2006 г. е застреляна в асансьора пред дома си в Москва. Никой не се съмнява, че поръчковото убийство е свързано с професионалната є дейност.

Анна Топалджикова

Анна Топалджикова

Анна Топалджикова е театровед, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра: „Необходимото чудо. Митът в българската драма“ (1988); „Авторът в пространството на текста“ (2002); „Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те“ (2009); „Играта театър“ (2013); „Фобии и утопии“ (2014); книги с театрална драматургия „Реещи се гледни точки“ и „Робин“, „Маугли“, „Красавиците“ в „Театърx3“ (2012), романа „Ледовете“ (2007).

Антон Стайков

Антон Стайков

Антон Стайков (р. 1962) е художник, есеист, изследовател на визуалното, автор на „Кратка история на българския комикс" (2013) и „Българският буквар. 200 години в първи клас". Като заместник-председател в Съюза на българските художници той отговаря за изложбената дейност на „Шипка" 6. Куратор е на пътуващата изложба с илюстрации към детски книги „Радост, тъга и надежда". Миналата година Антон Стайков издаде първия си сборник с разкази – „Добре че умря Джузепе" (изд. "Жанет-45").

Антон Хюгли

Антон Хюгли

Антон Хюгли е бивш професор по философия и педагогика в Базелския университет, президент на фондация „Карл Ясперс“ и инициатор за издаването на пълните коментирани съчинения на Карл Ясперс. През 2016 г. излиза неговата книга „За трудността да бъдеш разумен“. Текстът му за Ясперс е публикуван във вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи

Антонио Паолучи (род. 1939 г.) e италиански историк на изкуството, специалист по Ренесанса. Бил е министър на културата, директор на музейния комплекс във Флоренция, директор на Ватиканските музеи. Понастоящем е президент на Международния комитет за честванията на 500-годишнината от смъртта на Рафаело.

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг

Арпад Шилинг (род. 1974) се запалва по театъра още на 17 години. Учи режисура в Театралната академия в Будапеща и по време на следването си създава своята трупа „Кретакор“ (на унгарски: „Тебеширен кръг“). С нея до 2008 г. прави множество постановки, а „Кретакор“ става една от най-популярните експериментални трупи в Унгария. Сред постановките му са: „Войцек“ и „Леонс и Лена“ от Бюхнер, „Чайка“ от Чехов, „Черна земя“, „Хамлет“ и „Ричард III“ от Шекспир, пиеси на Лорка, Брехт, както и оперни спектакли. След 2008 г. „Кретакор“ се превръща в платформа за акции и филми, реагиращи на острите социални и политически проблеми. В конфликтите между правителството на Орбан и свободната унгарска сцена режисьорът играе водеща роля, а „Кретакор“ влиза в черния списък на управляващите. През 2009 г. Арпад Шилинг получава европейската награда „Нови театрални реалности“.

Асен Терзиев

Асен Терзиев

Д-р Асен Терзиев е театрален критик и театровед с интереси в областта на театралната теория и история и театралния мениджмънт. Главен координатор на Фондация „ВИА ФЕСТ – Международен театрален фестивал „Варненско лято“. Завършил е НАТФИЗ, от 2005 г. е главен асистент по история на европейския театър. Има публикации (рецензии, теоретични текстове, интервюта и др.) в сп. Homo Ludens, „Литературен вестник“, Портал Култура, „Капитал Лайт“ и др. През 2012 г. излиза дебютната му книга „Театралността – езикът на представлението“.

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али

Аян Хирси Али е родена през 1969 г. в Могадишу, Сомалия. През 1992 г. пристига в Нидерландия, където учи политология, през 1997 г. получава нидерландско гражданство. През 2003 г. е избрана в нидерландския парламент от либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация. От 2006 г. живее в САЩ, от 2013 г. е американска гражданка, работи като научен сътрудник към Института „Хувър“ в Станфорд. Омъжена е за историка Нийл Фъргюсън. Сред последните ѝ публикации са: „Реформирайте се! Защо ислямът трябва да се промени?“ (Penguin, 2006), „Аз обвинявам: за свободата на мюсюлманските жени“ (Piper, 2010).