Александър Шпатов
Александър Шпатов (род. 1985 г.) е автор на кратки градски разкази: „Бележки под линия“, „Разкази под линия“, „Том 2.0“, „#НаЖивоОтСофия“ и др.
Култура / Автори
Александър Шурбанов
Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).
Ален
Ален (Емил Шартие, 1868–1951) е френски философ, автор на множество есета, които подписва с различни псевдоними. В крайна сметка става известен с псевдонима, с който подписва философските си трудове – Ален. Автор на книгите „Начала на философията“ (1916), „Теория на познанието на стоиците“ (1891), „Спиноза“ (1900), „Система на изящните изкуства“ (1920), „Чувства, страсти и знаци“ (1926), „Разговори за литературата“ (1934), „Размисли върху политиката“ (1934), „Разговори за икономиката“ (1935), „Разговори за религията“ (1938), „Идеи, въведение във философията“ (1945), „Разговори за философи“ (посмъртно, 1961).
Амелия Гешева
Амелия Гешева е заместник-министър на културата от май 2017 г. Завършила е български език и история в ПУ „Паисий Хилендарски“, магистър е по публична администрация от ТУ-Варна. От 2006 г. до 2012 г. е началник на отдел „Европейска интеграция, етнически и демографски въпроси“ в Областна администрация – Пловдив. В периода 2012 г. до края на 2015 г. е директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“. От 2016 г. до май 2017 г. е заместник-кмет на община Пловдив с ресор „Култура и туризъм“.
Амелия Личева
Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Редактор в „Литературен вестник“, автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007), „Политики на днешното“ (2010), както и на стихосбирките: „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Носител е на Националната награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).
Ан Апълбаум
Ан Апълбаум е родена през 1964 г. във Вашингтон. Следвала е история и литература в Йейлския университет и международни отношения в Лондонското училище по икономика, а след 1988 г. е кореспондентка на Economist в Полша. Става известна с изследванията си за съветската диктатура, за които е получила много награди – на български са преведени „Гулаг: лагерите на смъртта“ (изд. „Изток-Запад“), „Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944–1956“ (изд. „Рива“), „Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна“ (изд. „Изток-Запад“). Тя работи и като журналист. Дълго време е била колумнистка във „Вашингтон Поуст“, постоянна авторка е на списание „Атлантик“. Там през октомври 2021 г. излиза есето ѝ „Новото пуританство“. Ан Апълбаум изнася лекции в много университети.
Ан Лакатон, Жан-Филип Васал
Ан Лакатон (род. 1955) и Жан-Филип Васал (род. 1954) стават известни с преоткриването на качествата на следвоенното серийно жилищно строителство. Имат над 30 проекта в цяла Европа и Западна Африка, както и други сгради с културно и образователно предназначение като Центъра за съвременно изкуство „Нор – Па дьо Кале“ в Дюнкерк – преобразен бивш хангар, сградата на Националното висше училище по архитектура в Нант, многофункционална театрална сграда в Лил.