Абдулразак Гурна

Абдулразак Гурна

Роден през 1948 г. в Занзибар, на брега на Източна Африка, с родители от африкански и арабски произход, Абдулразак Гурна завършва училище по време на колониалния режим в родината си. При настъпилите репресии и кръвопролития след революцията през 1964 г. успява да емигрира в Англия. Там завършва литература, при все че е имал намерението да учи „нещо по-полезно като инженерство“ според собствените му думи. Става най-напред учител – за кратко и в Нигерия – и продължава академичната си кариера като професор по английски в Университета в Кент. През 2006 г. е избран за член на Кралското литературно общество. Публикувал е десетки романи и разкази, включително за деца. Повечето от тях са за съдбата на имигранти в Англия. Най-силно впечатление прави романът му „Рай“ (1994), който е номиниран за наградата Букър. Проф. Гурна пише литературни анализи и участва в редактирането на академични литературни енциклопедии. През 2021 г. Абдулразак Гурна получи Нобеловата награда за литература „за безкомпромисното и състрадателно вникване в последиците от колониализма и съдбата на бежанците в пропастта между културите и континентите“.

Аглика Олтеан

Аглика Олтеан

Аглика Олтеан е театрална критичка и историчка. Работила е като драматург в Народния театър „Иван Вазов“ и във варненския театър „Стоян Бъчваров“, научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН. Авторка е на книгите „Мелодрамата през погледа на теорията“ (2000) и „Българската драматургия през 90-те години на ХХ век“ (2004), съставителка на антологията „Нова българска драматургия на XXI век“ (2006). Учила е в НАТФИЗ, ЕНЕSS – Париж, Университета на Барселона, PUC–Рио де Жанейро. През 2006 г. получава постдокторска стипендия от New Europe College – Букурещ, където се запознава с най-новите течения в румънския театър. От 2008 г. живее и работи в Клуж-Напока, Румъния.

Алайда Асман

Алайда Асман

Алайда Асман произхожда от семейство на теолози; следва англицистика и египтология; от 1968 до 1975 г. придружава съпруга си Ян Асман на археологически разкопки в Горен Египет. През 1993 г. поема катедрата по англицистика и общо литературознание в Университета Констанц, пенсионира се през 2014 г. Гост-професор в Принстън, Йейл, Виена и Чикаго. Сред книгите ѝ са: „Легитимността на фикцията“, „Историческа забрава – историческа обсебеност“, „Време и традиция“, „Пространства на спомена: форми и превращения на културната памет“, „Дългата сянка на миналото“ и др. Носителка на Наградата за мир за 2018 г.

Албена Стамболова

Албена Стамболова

Албена Стамболова е писателка и преводачка. Завършила е френска филология в Софийския университет и магистратура по психология в Париж. Защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата под ръководството на Юлия Кръстева в Университета Париж 7 „Жюсийо“. Авторка на книгите: „Многоточия“, „Това е, както стана“, „Хоп-хоп звездите”, „Боледуване в смъртта”, „Авантюра, за да мине времето“, „Драки и къпини“ (награда за проза на Портал Култура 2021).

Алберт Бенбасат

Алберт Бенбасат

Алберт Бенбасат e роден през 1950 г. в София. Литературен историк, критик, публицист и издател. Професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на множество студии и статии в периодиката, както и на 13 книги, сред които: „Цензурата върху книгата“ (2003), „Европеецът“ Бай Ганьо и светлият мит за Щастливеца“ (2005), „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през XXI в.“ (2013), както и на сборника с разкази „Изгубени вещи“ (2020).

 

 

Александер Клуге

Александер Клуге

Александер Клуге (род. 1932 г.) е германски режисьор, продуцент, писател, сценарист, философ. Интелектуалец с разностранна дейност. През 60-те и 70-те години е един от най-изявените представители на Новото немско кино, чиято теория и практика той създава и развива. Като писател е член на легендарната Група 47 заедно с Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Хайнрих Бьол, Ханс-Магнус Енценсбергер и др. Следвал е право, история и църковна музика във Фрайбург, Марбург и Франкфурт на Майн, сред преподавателите му е Теодор Адорно. Попада в киносредите през 1958 г. като асистент на Фриц Ланг. През 1960 г. снима заедно с Петер Шамони документалния филм „Бруталността на камъка“ за националсоциалистическата архитектура. Филмът му „Прощаване с миналото“ печели Сребърен лъв на Венецианския кинофестивал през 1966 г., а две години по-късно Клуге получава Златен лъв за „Артистите под цирковия купол, безпомощни“. Сред награждаваните му филми са „Силният Фердинанд“ (1976), „Силата на чувствата“ (1983) и др. Автор е на сборниците с проза „Животоописания“ (1962), „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), „Празнината, която дяволът оставя“ (2003), на документалната книга „Описание на една битка“(1964), посветена на Сталинградската битка, на двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000) и др. Професор в Улм и Франкфурт, съосновател на платформа за независими програми в германските частни телевизии.