Култура / Автори
Албена Спасова
Албена Спасова работи в СБХ от 1981 г., координатор е на творческите секции. От 2002 г. преподава в НХА. През 1994 г. заедно с художниците Божидар Икономов (1943–2016) и Божидар Йонов създават Международното триенале на сценичния плакат – София, а от 2014 г. е съучредител на фондация „ФотоФабрика“ и част от екипа на ежегодния едноименен фестивал. Член на Европалия (2002), автор на десетки статии и съставител на над 70 каталожни и албумни издания.
Албена Стамболова
Албена Стамболова е писателка и преводачка. Завършила е френска филология в Софийския университет и магистратура по психология в Париж. Защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата под ръководството на Юлия Кръстева в Университета Париж 7 „Жюсийо“. Авторка на книгите: „Многоточия“, „Това е, както стана“, „Хоп-хоп звездите”, „Боледуване в смъртта”, „Авантюра, за да мине времето“, „Драки и къпини“ (награда за проза на Портал Култура 2021).
Алберт Бенбасат
Алберт Бенбасат e роден през 1950 г. в София. Литературен историк, критик, публицист и издател. Професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор на множество студии и статии в периодиката, както и на 13 книги, сред които: „Цензурата върху книгата“ (2003), „Европеецът“ Бай Ганьо и светлият мит за Щастливеца“ (2005), „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през XXI в.“ (2013), както и на сборника с разкази „Изгубени вещи“ (2020).
Александер Клуге
Александер Клуге (род. 1932 г.) е германски режисьор, продуцент, писател, сценарист, философ. Интелектуалец с разностранна дейност. През 60-те и 70-те години е един от най-изявените представители на Новото немско кино, чиято теория и практика той създава и развива. Като писател е член на легендарната Група 47 заедно с Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Хайнрих Бьол, Ханс-Магнус Енценсбергер и др. Следвал е право, история и църковна музика във Фрайбург, Марбург и Франкфурт на Майн, сред преподавателите му е Теодор Адорно. Попада в киносредите през 1958 г. като асистент на Фриц Ланг. През 1960 г. снима заедно с Петер Шамони документалния филм „Бруталността на камъка“ за националсоциалистическата архитектура. Филмът му „Прощаване с миналото“ печели Сребърен лъв на Венецианския кинофестивал през 1966 г., а две години по-късно Клуге получава Златен лъв за „Артистите под цирковия купол, безпомощни“. Сред награждаваните му филми са „Силният Фердинанд“ (1976), „Силата на чувствата“ (1983) и др. Автор е на сборниците с проза „Животоописания“ (1962), „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), „Празнината, която дяволът оставя“ (2003), на документалната книга „Описание на една битка“(1964), посветена на Сталинградската битка, на двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000) и др. Професор в Улм и Франкфурт, съосновател на платформа за независими програми в германските частни телевизии.
Александру Калинеску
Александру Калинеску е румънски литературен историк и критик, публицист и бивш дисидент. Почетен професор от Университета в Яш и изследовател на Марсел Пруст.
Александър Балабанов
Проф. Александър Балабанов (1879–1955) е класически филолог, литературен историк, преводач и общественик. Роден е в град Щип, Македония. Още като ученик превежда части от „Илиада“ на Омир и от „Прикованият Прометей“ от Есхил. Завършва класическа филология в Лайпциг и Ерланген (1898–1904). Докторската му дисертация е върху правното положение на античната жена. През 1907 г. е драматург на Народния театър. От 1908 г. е преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет. Пенсионира се през 1950 г. Член на Македонския научен институт, изпълнява дипломатически мисии, поверени му от ВМРО (1912–1919 г.). Превежда текстове от Езоп, Сафо, Анакреон, Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон, творби на Верлен и „Фауст“ на Гьоте“ и др. Основател на в. „Развигор“ (1921 – 1927). Автор на книгите: „История на класическата литература“, „Облакът като мотив в поезията“, „Любов и поезия“, „И аз на тоя свят“, „Балканският хитрец“.
Александър Вутимски
Александър Вутимски е роден в Своге през 1919 г. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след година прекъсва учението си. Лекува се, но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където умира на 23.09.1943 г. Първото му отпечатано стихотворение е "Пак самичко" (1935), а първият му сериозен поетически дебют е стихотворението "Улицата" (1936). От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. "Златорог", където са публикувани най-значителните и зрели стихотворения на поета. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през периода 1941-1943 г. Смятан е за един от най-значимите, но недобре познати български поети.