Култура / Автори

Александер Клуге

Александер Клуге (род. 1932 г.) е германски режисьор, продуцент, писател, сценарист, философ. Интелектуалец с разностранна дейност. През 60-те и 70-те години е един от най-изявените представители на Новото немско кино, чиято теория и практика той създава и развива. Като писател е член на легендарната Група 47 заедно с Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Хайнрих Бьол, Ханс-Магнус Енценсбергер и др. Следвал е право, история и църковна музика във Фрайбург, Марбург и Франкфурт на Майн, сред преподавателите му е Теодор Адорно. Попада в киносредите през 1958 г. като асистент на Фриц Ланг. През 1960 г. снима заедно с Петер Шамони документалния филм „Бруталността на камъка“ за националсоциалистическата архитектура. Филмът му „Прощаване с миналото“ печели Сребърен лъв на Венецианския кинофестивал през 1966 г., а две години по-късно Клуге получава Златен лъв за „Артистите под цирковия купол, безпомощни“. Сред награждаваните му филми са „Силният Фердинанд“ (1976), „Силата на чувствата“ (1983) и др. Автор е на сборниците с проза „Животоописания“ (1962), „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), „Празнината, която дяволът оставя“ (2003), на документалната книга „Описание на една битка“(1964), посветена на Сталинградската битка, на двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000) и др. Професор в Улм и Франкфурт, съосновател на платформа за независими програми в германските частни телевизии.

Александру Калинеску

Александру Калинеску е румънски литературен историк и критик, публицист и бивш дисидент. Почетен професор от Университета в Яш и изследовател на Марсел Пруст.

Александър Балабанов

Александър Вутимски

Александър Вутимски е роден в Своге през 1919 г. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след година прекъсва учението си. Лекува се, но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където умира на 23.09.1943 г. Първото му отпечатано стихотворение е "Пак самичко" (1935), а първият му сериозен поетически дебют е стихотворението "Улицата" (1936). От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. "Златорог", където са публикувани най-значителните и зрели стихотворения на поета. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през периода 1941-1943 г. Смятан е за един от най-значимите, но недобре познати български поети.

Александър Донев, Петър Кърджилов

Александър Кьосев

Проф. Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавал е в Гьотингенския университет, специализирал е в Чехия, Великобритания, Франция, Унгария. Автор на статии и книги върху история на културата и литературата, сред които: „Лелята от Гьотинген“, „Индигото на Гьоте“, „Караниците около четенето“. Директор е на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“. Едно от лицата на Движение „Реформи в културата“.

Александър Леви

Александър Леви е роден през 1969 г. в Пловдив. През 1990 г. напуска България и се установява във Франция. Журналист и отговорен редактор в електронното издание на в. „Монд” (Le Monde.fr 2002-2005). Ръководител на службата за Източна Европа и Балканите в седмичника „Курие Ентернасионал” (2005-2010). Координатор за Балканите на „Курие Ентернасионал” (бивша Югославия, България, Албания, Гърция). Кореспондент на Радио Франс Ентернасионал и на „Фигаро” в София. Автор на книгите: „Престъпната групировка на варварите. Хроника на едно полицейско фиаско” (2010), „Моята война срещу безразличието” в съавторство със Селим Канаан (2002), „Заложник в Чечения” в съавторство с Брис Фльото (2001), „Записки от Странджа“ (2019).

Александър Солженицин

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. Участник във Втората световна война, осъден за критика на Сталин в писма до приятел, излекуван по чудо от рак, лагерник, писател с невероятна съдба, той се превръща в символ на опозицията срещу съветския режим. Първата му творба – повестта „Един ден на Иван Денисович“, е публикувана през 1962 г., по време на краткото размразяване, когато начело на СССР е Никита Хрушчов, и се превръща в сензация, тъй като заговаря за пръв път открито за лагерите. Следват книгите „Ракова болница“ и „В първия кръг“, които са забранени в СССР, но излизат на Запад и му носят Нобеловата награда за литература през 1970 г. Три години по-късно, отново на Запад, излиза и първият том на „Архипелаг ГУЛаг“, който буквално разтърсва света. И тъй като е твърде прочут, за да бъде заточен или ликвидиран, през февруари 1974 г. писателят е изгонен от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г., посрещнат е като месия, пише манифеста си „Как да си подредим Русия“ и проповядва веруюто си, че родината му трябва да върви по изконно руски път, различен от нравствения упадък на Запада. Но си остава докрай неудобен, макар идеите му за месианската роля на Русия да са в голяма степен в унисон с официалната идеология на новата власт. Умира на 89 години на 3 август 2008 г.