Хорхе Луис Борхес
Възхвала на тъмнината
Двуезичният поетически сборник е поредната книга на големия аржентински творец, която излиза в издателство „Колибри“. Преводът от испански е на поетесата и преводачка Рада Панчовска, която е и съставителка на изданието. „Възхвала на тъмнината“ е последен поклон пред творчеството на Борхес за Рада Панчовска, която ни напусна през април 2022 г. Водещ редактор на поредицата е Кирил Кадийски, а художественото оформление e на Капка Кънева.
Роберто Савиано
Куражът винаги е сам
Целият свят е шокиран от показния атентат, в който загива италианският борец срещу мафията Джовани Фалконе през май 1992 г. Трийсет години по-късно Роберто Савиано изгражда портрет на магистрата. Журналистът отдава почит на тихата сила на справедливостта, но добавя и детайли, събития, предистория, които не са известни.
Гюнтер Грас
Кучешки години
Романът на немския нобелов лауреат излезе за пръв път на български език, в новата „Бисерна поредица“ на издателство „Колибри“. Преводът е на Любомир Илиев. „Кучешки години“ е третият – наред с „Тенекиеният барабан“ и „Котка и мишка“ – роман от легендарната Данцигска трилогия на писателя. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на ХХ век.
Марк Крамер
СССР и Източна Европа (1941–1991)
„От 1990 г. насам няколко български историци свършиха отлична работа по документиране на установяването и поддържането на комунистическото управление в България, като се опираха на новооткрити архиви… Тази книга прави преглед на международния контекст на съветския блок, проследявайки съветската политика в Източна и Централна Европа от началото на 40-те до началото на 90-те години на ХХ век.“ Марк Крамер преподава в Харвард, главен редактор e на поредицата книги за Студената война на Харвардския университет, както и на списание The Journal of Cold War Studies.
Юли Шумарев
Макгахански блусове и балади
„Моята улица. Моят булевард на мечтите. Ако хвърля в началото джамина, тя ще се изтърколи до заветния край. Спускам се по надолнището и гледам старите къщи. Всяка една разказва история, съдба и любов.“ Книгата на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка.
Анна Топалджикова и др.
Книга за Васил Димитров
Васил Димитров (1934–2019) остави значима следа в историята на българския театър и кино. Изданието на НБУ съдържа текстове от колеги артисти, режисьори, театроведи, близки и приятели на Васил Димитров, както и особено ценните негови записки и части от лекции пред студентите му от департамент „Театър“ на НБУ. Съставители са проф. д.и.н. Анна Топалджикова, проф. д.м.н. Севдалин Начев и Ирена Христова.
Ханс Кристиан Андерсен
Пазарът на поета
Малцина читатели познават Ханс Кристиан Андерсен (1805–1875) като автор на пътеписи. На 31 октомври 1840 г. той поема от Копенхаген на пътешествие, което ще му отнеме почти осем месеца и ще го отведе през Германия, Тирол, Италия, Малта и Гърция до Константинопол – главната цел на пътуването. По-късно, по време на плаването по Дунава, вниманието на Андерсен е насочено към българския бряг.
Франсоаз Шое
Алегорията за архитектурното наследство
Книгата анализира големия интерес и значение на архитектурното наследство и проследява зараждането и развитието на концепцията за културно-историческите паметници в период от над пет века. Българският превод и научният апарат са дело на екип от университетски преподаватели, преводачи и архитект. Премиерата на книгата ще бъде на 12 януари (четвъртък) от 18 часа в Медиатеката на Френския институт в София.
Георги Каприев
От Пиргос до Константинопол
„Нека кажа, че в Кьолн съм живял през общо седем от последните си 30 години, така че сред „моите“ градове той се нарежда веднага след София и Бургас, подир него са Елена и Париж, предполагам. Продължавам да имам един велосипед в Кьолн.“ Откъс от книгата, в която са събрани девет разговора на Митко Новков с Георги Каприев.
Ани Ерно
Годините
Френската писателка разказва историята на своето поколение, за да „спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече“. Сред спецификите на романа са минималистичният начин на писане, пунктуацията, паузите в разказа. „Годините“, издаден от „Лист“, е смятан за най-значимата книга на Ани Ерно. Преводът е дело на Валентина Бояджиева.
няма коментари