0
879

В дома на знанието

„Дом на исляма. Справочник“, Йордан Пеев, издателство „Изток-Запад“, София, 2022 г.

Всички ние сме в исляма…

Гьоте[1]

Дом на исляма[2] разкрива Йордан Пеев като историк, арабист, ислямовед, теолог, литературовед, социолог, изкуствовед, политолог, географ, с една дума като полимат, учен с интереси и знания, които са енциклопедични в оригиналния смисъл на думата. Той обхожда целия този огромен Дом, като отваря всяка врата (виж статията баб), показва безчет зали, без да пропусне и хамамите (виж бани), превежда през лабиринтите на коридорите и градините, осветлява подземията и скришните места, за да ни срещне с неговите обитатели – личности и народи, които вече хиляда и петстотин години създават ислямската цивилизация.

Подзаглавието на Дома на Исляма е скромно: справочник, а в разговор авторът го представя като „видрица“, т.е. като онова „каче, както пише поп Минчо Кънчев, дето носят закачено на ръката си циганките и събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие“. Всъщност не будещата страхопочитание ерудираност на Пеев, нито удивителната му способност да обхване целия ислямски свят са най-възхитителни за мен, а неговият отказ да различава между знанието и живота: ислямознанието не е за него дисциплина за работните часове в аудиторията и кабинета, а е начин на живот, на който той се отдава със същото неутолимо любопитство и страст, както на самия живот. И във „видрицата“ на Йордан Пеев също има „всякакъв материал: за храна на нашето любопитство и ум: агаряни, джамии, имами, дирхами, поети, медресета, катъри (виж дюлдюл), камили, джинове, мозараби, молитви, юристи, птици (виж абабил), еретици, къзълбаши, дервиши, ангели, ритуали, газали, крамоли, и прочие, и прочие.

Автентичното знание, като това на Йордан Пеев, днес е все повече ако не нелегално, то маргинално занимание. Идващ от autres temps, autres moeurs, той не се е поддал на „изкушението на пустинята“ и не се е оттеглил, както препоръчва настойчиво Молла Садра (виж), „далеч от това общество и неговата компания, за да избяга от упоритото невежество на чадата на това време“. Не, той все така иска да предаде на другите всичко, което не само е събрал и узнал, но и осмислил през годините. Даването на достъп до интелектуалното, моралното, духовното богатство на ислямската цивилизация е изключителното достойнство на този дългогодишен труд.

Йордан Пеев знае толкова много и различни неща за исляма, но същевременно изгражда този Дом на исляма на здрава основа, следвайки ясен план. Целта му е да покаже не просто пъстрото многообразие, но и господстващия в него ред, който през всички превратности на хилядолетната история споява разнородните елементи и дава единен облик на ислямската цивилизация. Той намира и удържа добрата среда между между центробежността на една неизбежно рояща се в много времена и пространства история и центростремителността на самия ислям.

Дом на исляма е блестящо постижение на българската хуманитаристика: увлекателно написана, информативна и задълбочена, книгата може да обогати всеки читател. Най-доброто писане съчетава според мен строгост и задълбоченост на мисълта с ясен изказ, трудност на субстанцията и лекота на стила. Имам усещането, че в този Дом на исляма стаите са светли, както би казал Гьоте. Пеев прави великолепен семантичен и исторически анализ на съществените за исляма думи и понятия, а знаем още от Сократ, че „вглеждането в думите е начало на образоваността”, като бих допълнил в случая – не само на думите, но и на буквите, достатъчно е да се види статията за алиф, която великолепно въвежда в тома. За лекото четене допринася и съобразеното с нашия език и традиция изписване на мюсюлманските имена и реалии. Надявам се арабисти да вземат пример и в това отношение от своя учител. Не мога да не отбележа превъзходната работа на издателство „Изток-Запад“ по издаването на тази толкова обемиста и толкова сложна книга.

Целият ислям се съдържа в този хадис: „Един ден при Пратеника (виж Мохамед) дойде чернокос мъж с бели дрехи и го попита: какво е ислям? Пратеникът каза: свидетелството, че няма друг Бог освен Аллах; молитвата, милостинята, поста и поклонничеството до Кааба (виж статиите за стълбовете на исляма). Вярно казваш, рече мъжът, но кажи ми какво е иман (виж): „Вярата, отвърна Пратеникът, в Бог, ангелите, Корана, пророците и съдния ден”. Вярно казваш, рече пак мъжът, но кажи ми какво е ихсан (виж): „Да се покланяш на Аллах, сякаш го виждаш, защото дори ти да не Го виждаш, знаеш, че Той те вижда”. Доволен от отговора, мъжът рече тогава: „Кажи ми сега какво е Часът на Съда?”. Пратеникът отвърна: „Питаният не знае повече от питащия”. Мъжът тогава изчезна. Пратеникът попита: „Знаете ли кой ме изпитваше?” Хората наоколо не знаеха. Тогава той им каза: „Беше Джибрил (виж), който ме научи какво е дин”.

Ислямът като религия е дин: поведение, начин на живот според посочените от Мохамед основни принципи: важното за него е как се живее, правилно или неправилно, според зададения модел на насочване към Бог. Действително ислямът гордо представя себе си за пределно проста религия, която изисква малко неща: обрязване на всички от мъжкия пол, свидетелство за единия Бог (виж единност Божия), който задава и ислямският идеал за единство във всяка сфера: Бог е един и човечеството трябва да живее в една общност по един закон. Всеки знае какво да прави, как да се подчини на Аллах. Шериат, думата превеждана като закон, означава най-напред път. Шериат е не просто законодателство, а ръководство на живота, защото това е правият път, водещ към Бог, такъв, какъвто той е откровен на пророка. Ала да не забравяме, че както казва Борхес, „правата линия е лабиринтът, в който най-много хора са се изгубили”. На всяка отворена страница ще видим, че същественото в исляма е личният отговор на мюсюлманина с целия си живот на Аллах, който е валиден, ако бъде съчетан с големия корпус на социалните конвенции и практики, повече или по-малко отдалечаващи се от ядрото и образуващи свои жилища в дома на исляма, където има и много начини на мислене и живот. Ислямът несъмнено е такъв, какъвто го живеят мюсюлманите, както посочва Йордан Пеев, ала никой отделен стил и начин на живот, през никоя историческа епоха, не може да бъде изцяло отъждествен с исляма, защото деноминаторът не е индивидуален, а социален: Законът.

Откровенията на Мохамед и неговата сунна (примерът и решението, които пророкът дава за всяка стъпка от живота) определят култовите и личните практики, обособяващи исляма от другите религии. Умма, ислямската общност, е транснационална. Тя обединява всички мюсюлмани, независимо от тяхното племе, народност, раса, и успява да се наложи на световната сцена със своя универсализъм и егалитаризъм.

Йордан Пеев прави ясно разграничение между исляма и дома на исляма и тъкмо от тези две статии препоръчвам да започне четенето на енциклопедията. Религията, от една страна, и целият този сложен, многообразен и разностранен, социален и културен модел, който се ражда от исляма и който оказва влияние не само върху мюсюлманите, но и върху немюсюлманите по света, с неговите различни мрежи и взаимодействия във времето и пространството.

Ислямът формира цялата култура, всяка страна от живота на мюсюлманите и създава до голяма степен единна цивилизация, в която въпреки огромните територии те остават винаги в контакт помежду си, благодарение на първо място на ежегодното поклонничество до Мека. Домът на исляма обединява мюсюлманите въпреки разнообразието на техните земи, езици, култури: подчинени на един закон, който обхваща всички страни на живота със своите хранителни и сексуални предписания, използването на арабския като универсален език, единно изкуство и пр. Разделянето между религия и култура е изкуствено за дома на исляма. Неразривното сплитане на светско и духовно е една от най-отличителните черти на тази цивилизация и това също е показано блестящо.

Йордан Пеев е чужд на романтичния ориентализъм, но е чужд и на редуциращия позитивизъм и войнстващия днес постколониализъм, изобщо на –измите и лесните решения. Той решително включва ислямската цивилизация в световната история и по този начин реално, а не само декларативно, както често правят последователите на Едуард Саид, уравновесява господстващия евроцентризъм. Пеев убедително показва, че ислямът не е външен (като смята един Хегел), но вътрешен за световната история, която е история на големи цивилизационни модели, като религията е двигател на социалния обмен, дава форма на социалната организация. Домът на исляма е, както пише Йордан Пеев, едновременно стратегическа и периферна част от единната световна цивилизация: той абсорбира персийски, юдейски, гръцки, латински влияния, както религии, така и опита на Византия, Персия, Монголите като империи. Авторът изследва културните идентичности, проследява пътищата на керваните и мрежите между градовете, но също така показва и как ислямът в противостоенето си на християнството води до събуждането на Европа. Същевременно той обръща еднакво внимание към всички части и анализира въздействието на ислямския космополитизъм върху всяка влязла в контакт с него страна.

Йордан Пеев великолепно представя многобройните елементи, които съставят дома на исляма. Тези елементи могат да бъдат групирани и в съзвездия (небето също не е забравено: домът на исляма е под луната и звездите, виж „луна“, „астрономия“, „астрология“), в които всеки елемент блести като звезда, а съвкупността от тези звезди очертава вътрешно разчленени, но ясно артикулирани фигури и тази енциклопедия, бих казал астролабия (виж задната страница на корицата), ни дава прекрасна възможност и ние да навигираме сред тях.

Проф. дфн Владимир Градев преподава теория на религията в специалност културология на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и философия на религията в Нов български университет. Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията и политическите науки. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите „Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко” (1999), „Прекъсването на пътя” (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото” (2007), „Това не е религия” (2013), „Излизания” (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата” (2017), „Приближавания“ (2019).

–––––––––––––––––––

[1] Писмо до Аделе Шопенхауер от 19 септември 1831 г. в Goethe, Weimarer Ausgabe, Weimar, 1887–1919, IV, vol. 49, S. 87.
[2] Йордан Пеев, Дом на исляма: вяра, общество, събития, Справочник, т. 1, 880 стр., София, изд. Изток-Запад, 2022.