0
850

Хората се уморяват да живеят
в диктатура

Опитите да се установи демокрация в Източна Европа бяха много хаотични. Демократичните сили не успяха да се обединят и да създадат коалиция. В същността си те бяха разединени и не направиха почти нищо в сферата на управлението.

Fukuyama1999

Франсис Фукуяма пред радио „Свобода“

Господин Фукуяма, кои социално-политически процеси в Източна Европа и Русия смятате за най-значими и решаващи за бъдещето?

За жалост оценявам повечето последни събития като по-скоро негативни. От момента, в който Владимир Путин бе избран за президент, Русия последователно се движи в посока обратна на демокрацията. Изобщо в този регион се случват неблагоприятни за демокрацията промени. Особено отчайваща е ситуацията в Украйна. През 2003 г. тази страна имаше шанс да се превърне в истинска демокрация, действията на настоящия президент Виктор Янукович обаче могат да бъдат определени по-скоро като авторитарни инстинкти.

Когато анализирате ситуацията, споменавате Путин и Янукович, но никога не говорите за Лукашенко. Това е обща тенденция и вие далеч не сте единственият анализатор, изучаващ ситуацията в Източна Европа, който забравя Беларус. Защо?

Според мен причината е в това, че в известен смисъл има много общи неща между демокрацията в Русия и в Украйна. Когато Владимир Путин смени Борис Елцин на поста президент на Русия, мнозина се надяваха, че той действително ще въведе ред в страната, като при това остане демократ. След „оранжевата революция“ в Украйна надеждите на хората бяха аналогични. В Беларус, за съжаление, фактически един и същ човек управлява страната от разпада на Съветския съюз досега. Затова Беларус не преживя момента на истинския пробив, който се случи в Русия и Украйна. Имал съм студенти от Беларус, разговарял съм и с други хора, опитвайки се да разбера защо тази страна тръгна по съвършено различен път в сравнение с Русия и Украйна. И до този момент не съм разбрал това.

Защо по-голямата част от постсъветските страни се сблъскаха със заплахата от диктатура?

Най-напред искам да подчертая следното – не смятам, че Беларус е извървяла пътя на постсъветския преходен период. По мое мнение Беларус премина веднага от съветския модел на диктатура към диктатура от друг вид. Що се отнася до общата ситуация – опитите да се установи демокрация в Източна Европа бяха много хаотични. Демократичните сили не успяха да се обединят и да създадат коалиция – както се случи, например, с „оранжевата ремолюция“ в Украйна – в същността си те бяха разединени и не направиха почти нищо в сферата на управлението на страната. В същото време най-дълбокият проблем е отсъствието на публични институции. Този проблем съществува от съветско време. Няма политически партии, гражданското общество е или твърде слабо, или отсъства изцяло. И всичко това в условията на много силна и репресивна държава, неспособна да обслужва интересите на своите граждани, потънала в корупция и неспазване на законите. Процесът на внедряване на тези институции е изключително труден и изисква продължително време.

Твърдите, че Съединените щати са направили няколко грешки в този регион. Какви по-точно?

От политическа гледна точка грешката е в убедеността, че умората на хората от диктатурата е достатъчна, за да се установи действена демокрация. По мое мнение САЩ не обърнаха достатъчно внимание на необходимостта от изграждане на ефективни институции, които биха поддържали демокрацията. Навярно Съединените щати биха могли да подкрепят изграждането на демокрацията в самото начало през 90-те години. Това се отнася най-вече за Русия. Ако говорим за международната политика, струва ми се, че много руснаци престанаха да поддържат американците заради разширяването на НАТО.

Говорите за това, че Русия се движи в посока обратна на демокрацията. Дали авторитарните тенденции в Русия не се умножават поради факта, че тя се обгражда с авторитарни страни, които поддържа? Или самото съществуване на такива държави в съседство с Русия може да доведе до възможна поява на авторитарна империя с нови граници? При това Москва съвсем не е заинтересована съседните страни да са демократични държави.

Безусловно, Русия не е заинтересована от това в съседните й страни да се появят демократични правителства. Нали това би било „лош пример“ за нейните граждани. На Русия й харесва повече нейните съседки да са авторитарни държави. Затова наблюдаваме все по-явно сътрудничество на такива държави в рамките на единно търговско пространство за енергийна и транспортна политика.

Сега вниманието на международната общност е насочено предимно към Русия. Може би внимателното и последователно поддържане на демократичните промени в съседните страни би било по-ефективно?

Това не е лесно. От една страна изглежда, че присъединяването към НАТО би било добър изход за Грузия или Украйна, но от друга страна не мисля, че можем да наречем това мъдро решение. НАТО е военен алианс. Включените в него държави влизат във военни действия, когато бъде нападнат някой от членовете на алианса. Мисля, че присъединяването на Грузия и Украйна към НАТО в настоящия момент е трудноизпълнима задача. Европейският съюз е друга работа. ЕС не е военен съюз и би могъл да повлияе върху реформирането на обществените институции във всички страни, за които говорим. Това се отнася най-вече за Украйна, на която ЕС би могъл да помогне да стъпи на пътя на демокрацията. В същото време лостовете за влияние на ЕС и САЩ в тази част на света са ограничени.

Защо ЕС не предложи директно на Украйна или Беларус перспектива за присъединяване към съюза?

Причините за това са очевидни. Много европейци считат, че ЕС се разширява твърде бързо, че България и Румъния са приети преждевременно. След приемането на тези страни в ЕС те забуксуваха силно по отношение на корупцията и функционирането на институциите. Разбира се, ако оценяваме разширяването от гледна точка на интересите на международната политика, ЕС е заинтересован да поощрява присъединяването към съюза на колкото може повече страни. Но за да бъде съхранена здравината на самия съюз, би било по-добре да бъдат запазени неговите не особено големи размери. Така би било по-лесно да се поддържат високите вътрешни стандарти. Ще се наложи Европейският съюз да търси баланс между тези две линии на поведение.

В дългосрочен план съществуват ли шансове за страните, които се намират между Русия и ЕС, да съхранят своята независимост?

Да. Мисля, че най-важни в това отношение са социалните промени. Тези страни подобряват своето равнище на образование и разпределение на благата. Едновременно с това се променят и възгледите на хората, които живеят там. Подобни процеси се наблюдават и в Русия. В края на краищата в големите градове  като Москва и Санкт-Петербург доста много хора не харесват Путин. Разбира се, това не е цяла Русия, но има влиятелни групи, които се отнасят критично към методите на управление и не вярват, че Путин е избран легитимно. Мисля, че с времето тези хора ще стават все повече и повече. Хората се уморяват да живеят с един и същ диктатор. Освен това колкото повече се задържат на власт диктаторите, толкова по-зле вървят техните дела – да вземем например управлението на икономиката. За съжаление в Беларус това все още не се е случило, в някакъв момент обаче то непременно ще се случи.

Каква е ролята на средната класа за демократичните промени или може би средната класа в Източна Европа се отличава твърде много от това, което наблюдаваме в Турция или Бразилия?

Тук трябва да отбележим две неща. Поведението на средната класа в различни страни на света е твърде сходно. Не мисля, че то се различава кардинално в Беларус, Русия, Китай, Бразилия или Турция. Става дума за добре образовани хора с големи амбиции и с имущество, обезпокоени от политиката. Това са хора в голяма степен отворени за външни влияния. Но тези характеристики зависят в значителна степен от личния опит на всеки конкретен човек. В Русия по-голямата част от тези хора преживяха епохата на Борис Елцин през 90-те години, те помнят времената на икономически хаос и външнополитическа слабост на държавата. Всички тези лоши спомени се асоциират с епохата на демокрацията, затова някои руснаци започнаха да поддържат Путин. Но хората не стават по-демократични, достигайки определено ниво на образование или благосъстояние. Мисля, че ако тези спомени се разпръснат, ще се стигне до разбирането, че страната се развива стабилно, че тя функционира на базата на относително добре работеща икономика, така че гражданите ще бъдат заинтересовани от по-голямо политическо участие, от получаване на повече свобода и възможности за личен житейски избор. И не биха се примирявали така лесно с авторитарното управление.

Могат ли описваните от вас промени да повлияят, например, върху Китай?

Мисля, че Китай и неговият модел на управление ще се сблъскат с големи проблеми в близките десет години. Икономиката няма да бъде толкова ефективна, колкото бе досега, и ръстът ще се забави. В Китай вече съществува сериозна средна класа. Макар в голямата си част тя все още да поддържа действащата власт, не мисля че тази поддръжка ще се запази, ако икономиката се забави. В близките 10 години Китай ще изгуби своята сегашна роля на алтернатива на западната демокрация.

Франсис Фукуяма е американски политолог и философ, автор на известната книга „Краят на историята и последният човек“ и един от водещите сътрудници на Центъра по демокрация, развитие и върховенство на закона към Станфордския университет. Интервюто е на кореспондента на радио „Свобода“ в Беларус Александър Динко.

Превод: Димитрина Чернева