Сергей Лебедев – Русия води война с действителността

Езикът до такава степен е монополизиран, извратен и милитаризиран, че от него останаха само някакви жалки дрипи. Езикът, на който говори днешната руска власт, свидетелства за явен „геноциден уклон“. Това е просто чудовищно. Щом си пуснеш руска телевизия, тутакси разбираш, че става дума за инвазия на неприкритото зло. Някакви хора от екрана открито наричат нашите украински съседи „нацистки изроди“ и обсъждат тяхното унищожение. Това наистина е война, но преди всичко е война с действителността като такава. [...]

Фолкер Шльондорф в кадър

Ретроспективата не означава само носталгия. Тя, разбира се, е и огледало, което се изправя пред вас. Това винаги зависи от публиката. Без публиката няма филм, той е само образ на екрана, едно просто трептене. Единствено когато зрителите го възприемат и реагират на него, тогава се появява емоцията. Някои стари филми вече не предизвикват емоция, а други получават съвсем нова актуалност. Бих дал за пример това, което се случва отново с „Катарина Блум“. Ролята, която тогава е играла пресата, днес изпълняват социалните медии. [...]

Войната и ендемичната корупция. Разговор с Миша Глени

Макар Путин да вложи значими средства в модернизацията на армията, особено след 2010–2012 г., е видно, че армията не е използвала тези средства за своята модернизация. До голяма степен заради корупцията, защото хората на всички позиции са използвали фондовете, отделени от държавата, за своя собствена изгода. Урокът е, че ако корупцията в една страна е ендемична и тя засяга дори хора като военните, тогава трябва да бъдеш много внимателен, когато взимаш решение за започване на военен конфликт. [...]

Путин и обаянието на злото. Разговор с Мария Степанова

За съветското и руското съзнание Втората световна война просто не е завършила. Путиновата държава се впи в Деня на победата, като се превърна в някаква „държава хамелеон“, улавяща онова, което се носи из въздуха, и опитваща се да си послужи с всичко това. „Безсмъртният полк“ отначало бе малка акция, идваща от низините. Но държавата на Путин я пое, разду я, като я превърна в онзи огромен пропаганден балон, който всички ние познаваме. Постъпи както винаги, превръщайки нещо човешко в нещо чудовищно. [...]

Тялото на фотографията. Разговор с Рафаело Казаков

Обичам да съзерцавам изкуството на колегите си, а не своите неща. През чуждите снимки гледам навън и затова ги оприличавам на нови прозорци в стените. Алън Уотс говори за „затвора от кожа, в който сме заключени“. Изкуството е един от ключовете на катинара на този затвор. Другата метафора, която съм си повтарял много пъти, е, че собствените ми снимки са огледала, в които се оглеждам. (Гледката невинаги е приятна.) За какво ми е затвор с огледала! И моето его е голямо, както обикновено при артистите, но чак пък толкова! [...]

Въпреки всичко се учим от историята. Разговор с Даниел Келман

Нямаше ни най-малка историческа логика в нахлуването на Русия в Украйна. За някои войни и конфликти има известна историческа логика, човек си казва: „Мога да си представя, че това някога ще се случи“. В този случай няма ни най-малка историческа логика, само илюзорния свят на една личност. В основата си това е напълно случайно, ненужно, ужасно събитие. Възможно е да сме прекрачили една страховита граница. Точно затова е толкова важно Русия да загуби, Украйна отново да бъде свободна, да си отвоюва територията. [...]