Анелия Шуманова и радостта от пеенето

„Анелия Шуманова е най-изисканата певица на Музикалния ни театър, която би направила чест и на всяка чужда музикална сцена“, казва за нея композиторът Парашкев Хаджиев. „Много силно впечатление ми направи гласът ѝ – отлично школуван, топъл и красив, много подходящ за Розалинда“, споделя диригентът Ханс Юрген Нагел. Винаги съм обичала разговорите с Анелия Шуманова – спокойна, усмихната, елегантна, с обич към обкръжаващата я действителност, без упреци към колегите. Днес тя е същата. Посреща ме с усмивка... [...]

Неразказани истории. Разговор с Пепа Пенева

Ние сме се фокусирали върху музиката и затова тръгнахме да изследваме какво казват песните. Защото песните са създадени въз основа на конкретни ситуации и оказва се, че има в Родопите песни, които разказват за реални случки – за гръцки момичета, женени за българи. Имало е движение в този район въпреки границите и трудното им преминаване. Имало е един дълъг период, в който са се пресичали гранични зони. Било е трудно, но се е случвало българи да отидат в Гърция. Намирали са начини, срещали са се и са се женили. [...]

За Шумен и първия български оркестър. Разговор с Калина Василева

В Шумен е създаден първият български оркестър от европейски тип. Дотогава звуковата среда у нас е свързана с религията и фолклора. След краха на Унгарската революция голям брой емигранти търсят убежище в Османската империя. Пристигането им съвпада с периода на Българското възраждане. В Шумен те са за кратко, настанени в къщи на българското население. Свободният европейски дух, култура и начин на живот на емигрантите в съчетание с любознателността и будния ум на българите води до истински цивилизационен скок. [...]

Ян Сверак – Вече не можем да разговаряме за филми

В световен мащаб днешната публика е все по-вдетинена. Ако вземете филмите от 70-те, диалозите „бяха много умни и сложни, а героите морално бяха на ръба, двойствени. Трябваше публиката да влага усилие в гледането, защото животът не е черно-бял. Сега всичко е опростено, като в анимационен филм или на плакат. Това се случва, защото има толкова много информация и толкова много възможности, че за всяко нещо остава все по-малко внимание. Губим нюансите, тези ръбове на несигурност и съмнения, искрата на живота. [...]

Дигитално бъдеще и памет. Разговор с Иван Крачанов

Колекцията „Киноплакати“ съдържа около 2000 екземпляра на хартия, които могат да бъдат разгледани в Дигиталната библиотека. Колекцията обхваща периода от началото на 50-те до края на 80-те години на XX в. Плакатите на български филми са около 900, представени са всички значими творби от периода. Чуждестранните филми са предимно от Източния блок, но има също продукции и копродукции от Франция, Италия, САЩ, Япония и др. – подбор, правен във времето на държавен монопол върху филмопроизводството. [...]