Някои тълкуватели от Америка и Европа напоследък приписаха религиозна мотивация на действията на Владимир Путин. Трябва ли да се вини православното християнство за военните нашествия, реакционната политика или антизападната риторика?
Абсолютно не.
Идеята, че кризата в Украйна има религиозни причини, е едновременно фактологично невярна и религиозно обидна. И което е още по-лошо, тя е политически глупава, пряко обслужва избрания от Путин наратив за културната война.
Въпреки това идеята печели територии сред мощни западни политици. Карл Билд, шведският министър на външните работи, наскоро заяви, че опитите на Путин да дестабилизира Украйна и неговата „антизападна линия” се „основават на дълбоко консервативни православни идеи”. Иронията е, че както г-н Билд, така и г-н Путин, които имат противоположни политически цели, използват забележително близки изкривени представи за православното християнство – а именно, че то е несъвместимо със съвременния Запад.
Г-н Билд не е единственият глобален лидер, който предпоставя несъвместимостта между православието и модерността. Още от началото на 90-те години на ХХ век американската и европейската външна политика до голяма степен се оформя от един политически тезис, зад който изначално стои харвардският професор Самюъл Хънтингтън. Хънтингтън настоява, че както славяноправославната, така и ислямската „цивилизации” са неспособни да приемат западния стил на демокрация. Техните религиозни и културни традиции според него са твърде примитивни, за да приемат принципите на Просвещението, отстоявани на Запад. Консултантите по външната политика Моли А. Маккю и Грегъри А. Маниатис напоследък изказват подобни идеи, свързвайки Путиновата „ревитализация” на „православния морал” с неговата „експанзионистична визия” и репресивна вътрешна политика.
Само един твърде повърхностен анализ може да твърди, че действията на г-н Путин са мотивирани от православната християнска вяра. Това, което всъщност прави той, е да маскира собствените си политически цели под прикритието на един морализиращ принцип. Усилията на г-н Путин да криминализира хомосексуалността или публичното сквернословие са функция на неговия политически метод, а не неизбежно законодателно следствие от православната християнска вяра.
През историята и на Изтока, и на Запада политическите активисти периодично са се опитвали да затвърдят позициите си, като демонизират религиозния друг. Г-н Путин иска да се представи като доблестен защитник на традиционните руски ценности срещу един пуст и неморален Запад именно защото е убеден, че ако се обвърже с каузата на едно самоделно християнство, това би го оторизирало да осъществи заявеното си желание да реинтегрира наследствените евразийски земи на Русия, Украйна и Беларус.
Това обаче не е православно християнство, а класически политически спектакъл. И той далеч не е уникален при г-н Путин. Обличането на политическата амбиция в премените на традиционните ценности датира още от времето на Цезар Август – и неслучайно. Този риторически ход, за съжаление, често се оказва ефективен.
Г-н Билд би трябвало да е по-съобразителен и той може би е. Но по-задълбоченият анализ на религиозната риторика не е от полза нито за него, нито за неговите неоконсервативни американски поддръжници. Той би подкопал желанието им да изобразят кризата в Украйна като един преувеличен сблъсък между Изтока и Запада, при който Западът е модерен и добър, а Изтокът е опасно религиозен и тоталитарен.
Възгледът за „сблъсъка на цивилизациите” разчита също и на превратни представи за историята и доктрината на православното християнство. През последните десетина години науката решително показа, че предполагаемият разлом между християнския Изток и християнския Запад е до голяма степен политическо изобретение, което има началото си назад във вековете.
Следователно, макар да се намират на противоположни позиции, г-н Билд и г-н Путин преувеличават несъвместимостта между православието и модерния Запад, защото това им позволява да оцветят политическите брожения в Украйна като нещо съвсем различно от това, което те всъщност са – една политическа криза, предизвикана от вътрешната обвързаност между агресивното съревнование в границите на глобалния дълг и стоковите пазари.
Значимостта на тези въпроси се простира отвъд настоящата криза в Русия/Украйна, защото православието е доминиращата форма на християнство в много други глобални горещи места, включително Балканите и Близкия изток. Ако ще се осъществяват икономическите и политическите интереси на Запада в тези региони, ние трябва да се противопоставим на леснодостъпните характеристики на православния свят и различието между православието и Запада. Тези характеристики са порождение на една остаряла и опасна колониална визия, която предпоставя, че останалата част от света трябва да бъде оразмерявана според някакъв въображаем западноевропейски стандарт. Колкото и да е иронично, основанията на демокрацията, международната търговия и християнството имат началото си от същите тези региони, които биват представяни от г-н Билд и г-н Путин като несъвместими със западния свят.
Нашият свят – и източният, и западният – предлага достатъчно реални примери за това как религиозни убеждения са тласкали обществената политика и външните работи в погрешна посока. Няма нужда да създаваме още един, доверявайки се на риториката на г-н Путин.
Георги Е. Демакопулос е асоцииран професор по богословие в Университета Фордам, Ню Йорк, и съосновател на Центъра за православни християнски изследвания. Автор е на книгите: The Invention of Peter Apostolic Discourse and Papal Authority in Late Antiquity (2012), Orthodox Readings of Augustine (2008), в съавторство с Аристотел Папаниколау; The Book of Pastoral Rule: St. Gregory the Great (Popular Patristics Series) (2007), Five Models of Spiritual Direction in the Early Church (2006).
Аристотел Папаниколау заема почетната катедра на името на архиепископ Деметриус по православно богословие и култура в Университета Фордам, Ню Йорк, и е съосновател на Центъра за православни християнски изследвания. Автор е на монографиите The Mystical as Political. Democracy and Non-Radical Orthodoxy (2012); Being with God: Trinity, Apophaticism, and Divine-Human Communion (2006), съставител е на сборниците: Modes of Godly Being: Reflections on the Virtues in Eastern Orthodox Christianity, в съавторство с Пери Хамалис (2013), Orthodox Constructions of the West, в съавторство с Георги Демакопулос (2013).
Превод от английски: Слава Янакиева
Текстът е публикуван в бр. 94 на сп. „Християнство и култура“.
Публикацията е осъществена по материал от http://blogs.goarch.org/blog/-/blogs/
