Този е изводът, логично произтичащ от книгата на Марек Биенчик „Контейнер“. Той го изрича директно: „[…] всички сме наносекунди във времето, ефимери – еднодневки“.
Честит е онзи писател, чийто герой надживява създателя си и съумява да се превърне в емблема на времето. Което безспорно говори добре за писателя, но в случаи като този не говори никак добре за съвременниците.
Не му пукаше особено дали ще прави премиера на най-новата си книга, май, доколкото си спомняше, и на предишните си книги не беше правил премиери, но издателят каза, не се дърпай, трябва да направиш, може за теб да не е важно, но за книгата е важно.
Трудно можем да определим жанра на тази книга. Авторът е знаел това и може би инстинктивно я е нарекъл „съзерцания“. Или това е може би молитва – в мир, в тишина, във вслушване. Текстове-откровения върху някоя дума или реплика от Евангелието.
И в предишни свои колонки съм доверявал, че по времето на комунизма изкарах войниклъка си като „трудовак“, т.е. в тъй наречените „Строителни войски“.
Някъде докъм десетата ми година къщата ни нямаше канализация. Клозетът – дървена барака, отивахме, както се вика, „повънка“. А водата за пиене я пълнехме в гледжосани стомни от селски чешмички и кладенчета.
Това е книга, пропита с духовна поезия, наситена с мълчание и сърдечно озарение. Тя не назидава, не предзадава разбирането ни, а подканва към размисъл, помага ни да видим с „други очи“ евангелския текст.
Когато се събуди, кралят дълго време не можеше да се сети какво имаше да върши днес. После се сети – да напише и да подпише указа за вдигане на данъците. Надигна се и седна в леглото. Започна да рита с крака, за да си обуе чехлите…
Защо цялата руска литература не успя да предотврати агресията в Украйна? Какъв тогава е нейният смисъл? Шишкин се обръща към класическата руска литература и я разглежда от днешна гледна точка, защото семенцата на това, което е Русия днес, са посети отдавна.
