На 9 декември 1885 г. френският кореспондент напуска София и се отправя заедно с полския художник Антони Пиотровски към позициите на Сливница. Решаващото сражение е отминало, а българската победа е факт.
Бяха му избрали достойна служба. Трябваше да седи на стол и да надзирава работниците, които опразваха къщата. Есенното слънце приятно стопляше кокалите му, измръзнали от старостта. Имаше два камиона. В единия товареха мебелите, в другия вещите, дрехите и книгите.
Сега съм тук, татко, до леглото ти. Ти като че ли си в безсъзнание, като че ли не ме чуваш. От време на време повдигаш клепачи и бавно ги затваряш, гледаш някъде пред себе си, не можеш да извърнеш главата си към мен, нямаш сили, не ме чуваш или виждаш други, по-важни неща?
Наистина не мога да си спомня как точно като десетокласник в далечната вече 1973 г. открих редакцията на младежкото литературно списание „Родна реч“.
С изложбата „Модификация“ Дарина Пеева се наема да съвмести кошмарността на света и неговата илюзорност в единно цяло, в което те взаимно да се неутрализират и по този начин да направят ужаса по-поносим и някак по-свойски.
Един от дефицитите на българския исторически разказ е, че пренебрегва външния поглед. През годините съм писал за множество чужди книги, несправедливо забравени. „У българите“ на Леон Югоне е една от тях.
Изпитах искрена благодарност към град Лом тази есен. Град Лом ми създаде неповторимо преживяване. Град Лом ме срещна с Георги Божинов, „този гениален писател, дръзнал да отстоява свободата на словото в едни свирепи времена“.
Център на Евангелието са думите на Иисус Христос: „Милост искам, а не жертва“. Върху този принцип е изградено християнството. Има и една знаменита притча, която в дълбочина разкрива същината му – притчата за двамата длъжници. Тя е многопластова и актуална, освен духовна, съдържа и социална поука.
