За формирането на общност, интернет  и протестите в Русия или как политиката става все повече екзистенциална.

1.
Главното събитие, което се случи в последно време, мисля че не е фалшификацията на изборите и поредното идване на Путин на власт. И дори не началото на репресиите и периодът на реакцията срещу тях. Главното събитие е появата на общество от атомизирани индивиди потребители, които съставляват основата на руското общество в началото на XXI век. Ключовият момент тук е, че когато хората излязоха по площадите, видяха, че са много, че демонстрантите около тях са също мислещи и активни индивиди, каквито са и те. Тази актуализация на съобществото е подготвена от социалните мрежи и преди всичко от фейсбук, където допреди физическото присъствие по площадите се формираха виртуалните общности.

Формирането на общности е принципно не само за възникването на гражданското общество, но и за възникването на политиката като такава. Там, където хората са напълно разединени, политика по определение не съществува.

Но само един фейсбук тук не е достатъчен. Според мен в края на 2010 г. за една прослойка се случи частично потребителско пренасищане. И на преден план започнаха да излизат други ценности. Още Маркс показва до каква степен стоките и парите заменят човешките отношения. А Бодрияр утвърждава, че е глупаво да се приписва на рекламата способността да принуждава човека да купува. Доколкото рекламата е един от най-честните видове дискурси, който откровено декларира неистинността си. Смисълът на рекламата, според Бодрияр, се заключава в това да обясни на хората определени кодове на поведение — какво да обличат, как да си обзаведат кухнята или спалнята и т. н. Усвояването на тези кодове е свързано с „индустриалното производство на различия”, което не се отнася до индивида, а напротив, напълно заличава индивидуалните различия и се поглъща от социалните кодове. Различията, върху които се основават кодовете на потреблението, подменят социалните противоречия, а усвояването на тези кодове води до интеграция на обществото. Според Бодрияр потреблението унищожава възможността за социална революция. Основната задача на потреблението е да задава определени „правила на играта: „Така потреблението може да замени всички идеологии и напълно да поеме върху себе си интеграцията на всяко общество, както това се случва чрез йерархичните или религиозните ритуали в първобитните общества. ”

Една от основните стоки в обществото на хиперпотреблението— това са телевизионните предавания, които синхронизират потреблението на определени наративи и „форми на времето”, произвеждайки по този начин единството на масите и изключвайки реалното взаимодействие между хората. Именно в телевизионните предавания кодовете на потреблението и системите на „различие” получават най-пълен израз. От втората половина на 2000 г. телевизията престава да бъде абсолютен монополист (първоначално в Русия в значително по-малка степен, отколкото на Запад ), масовото навлизане на интернет и интерактивността отслабват автоматизиращото и дебилното значение на телевизията. Комфортната изолация, характерна за предходните години, започва да се руши.

2.
Когато потреблението престава да е абсолютен фетиш, възниква съобщество, което не само носи в себе си политиката, но и придава на отношенията екзистенциален характер. Още ранният екзистенциализъм определя човешкото битие не като битие на изолираната същност, а като съществуване в ситуация, в общество, изпълнено и с други хора. Отношенията с другите в „ситуация” се различава от ситуациите в едно общество, подчинено на потреблението. Тук на мястото на индустриално произведените различия и кодове възникват индивидуални различия. Или това, което във философията се нарича индивидуализация, т.е. постепенното израстване на личността, което не би било възможно без активното взаимодействие с другите. Обкръжаващия ни свят може да бъде отделен от нас и представен пред нашия познаващ поглед като външна, обективна реалност, но от това отделяне израства не само научното познание, но и потребителското отношение. Но светът може да ни се разкрие, да ни допусне в себе си като ситуация, в която човек престава да бъде страничен наблюдател и потребител. Тази включеност философите наричат съществуване , а в друг контекст — екзистенция (различието между тях е осмислено от Ясперс). Доколкото ние не виждаме отвън тази ситуация, част от която сме, обживяваме екзистенцията по друг начин, отколкото отношенията ни с „външния свят”. Екзистенцията носи крехкост, непостижимост, по-тясна съотнесеност с другите хора и неудовлетвореност.

Това е свързано с невъзможността за външна позиция, която позволява постигането и контролирането на света. Човекът в ситуация е винаги безпомощен, потресен. От тук и характерното за екзистенциалните настроения —  чувство за тревога, задушаване, неувереност, страх, меланхолия, това, което Хайдегер определя като „екзистенциали”—  битийни модуси на човешкото съзнание при неговото сливане със света.

Предполагам, че в Русия събирането на обществото с „политическото” въвежда самото понятие екзистенциална ситуация. Политиката прониква в Русия с ореол на екзистенциалност, на потъване в света на хората, съпроводена от „екзистенциали”.

На първи план излизат именно „екзистенциалите” – тъга, тревога, отвращение, страх, непоносимост на битието.

3.
Показателни са процесите, заведени  срещу участниците в демонстрациите от 6 май 2012, изфабрикуваното дело срещу Навални[1], Pussy Riot, обиските, пакетът от репресивни закони, приети от Думата, и другите „подаръци” на властта, които, разбира се, са отвратителни. Но реално въздействието им  върху действителността остава ограничено. Същинското влияние според мен е свързано с екзистенциалното измерение на битието. И е свързано с факта, че това, което засяга другия, вече се оказва важно за всеки един индивид, част от обществото. Комфортната изолация, характерна за миналото десетилетие, започва да корозира. Политиката става все по-екзистенциална. Последното ми пребиваване в Русия ме убеди в това, че основната характеристика на съвременността, е настроението, „екзистенциалите”, които съпровождат опита на ситуацията. Много от хората, с които се срещнах, говореха за нетърпимата, задушаваща атмосфера в страната и заявяваха готовността си да се махнат от Русия – дори не заради тях самите, а заради децата си, за които не могат да си представят такъв живот в обкръжаващата омерзителност. И тук не става въпрос за конкретните мерки на властта или за хомофобията, официалното православие или диктаторския национализъм, още по-малко става въпрос за икономиката, външната политика и корупцията. На преден план са именно „екзистенциалите”— тревогата, отвращението, страхът, непоносимостта на самото битие. Настроението (Stimmung), което задава дорефлексивната ориентация на присъствието на човека в света— Dasein, макар и смътно, определя насоките на политическата активност на човека. В „Битие и време” §29 , посветено на настроението, Хайдегер пише: „Никаква афекция не би се състояла, дори под най-силен натиск и противопоставяне, а и съпротивлението би останало в същността си неоткрито, ако не е на разположение битието-в-света, зависимо от настроенията на заедност вътре в съществуващото”. Тази екзистенциална окраска до голяма степен е свързана със създаването на обществото и несъмнено ще се окаже важен политически фактор в най-близко бъдеще.

Политиката в Русия става все повече екзистенциална.

Превод от руски Мария Липискова

Преводът е направен по  публикация в сайта COLTA.RU, 24 юни 2013, електронна публикация http://www.colta.ru/docs/25845

Михаил Ямполски е роден през 1949 г. в Москва. Философ, културолог, теоретик на киното. От 1974 г. е сътрудник в Института за киноизкуство и в Института по философия – РАН, където работи в лаборатория за посткласически изследвания под ръководството на Валерий Подорога. От 1992 г. е професор в Нюйоркския университет по сравнително литературознание – руски и славянски изследвания. Автор е на книгите „Език- тяло-случай: кинематографът и търсенето на смисъла” „Паметта на Тирезий. Интертекстуалност и кино”, „Видимият свят”, „Демонът и лабиринтът. Диаграми, деформации, мимезис”, „Безпаметството като източник. Четейки Хармс”, „За близкото. Очерци върху немиметичното виждане”, „Тъкач и визионер. Очерци върху историята на репрезентацията или за материалното и идеалното в културата”, „Муратова. Опит за кино антропология”.

За културологичното си изследване „Физиология на символическото” получава наградата „Андрей Бели” за хуманитарни изследвания, 2004.