18% от младите българи твърдят, че предпочитат да живеят във времето на Тодор Живков, 42% не знаят, че Хитлер и Сталин са диктатори, близо 50% не знаят нищо за Освиенцим, 40% не са чували за остров Белене, а за 87% „Задочни репортажи за България” на Георги Марков не означават нищо конкретно. Данните са от национално представително проучване на НЦИОМ.
Национално представителното проучване „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“ е проведено през юни 2013 г. сред 1100 лица на възраст 15-35 години. Проучването е извършено от Националния център за изследване на общественото мнение с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер”, Европейския център за изследвания, Брюксел и Център „Хана Аренд”, София. Въпросникът за изследването е разработен от Васил Къдринов в сътрудничество с Ангел Николов и Любомир Пожарлиев. Резултатите показват незадоволителните познания на младите хора в България и очертават предизвикателствата пред преподаването на историята на комунистическия режим и другите тоталитарни и диктаторски режими на XX век.
Според данните 50% от интервюираните не знаят кой е Вълко Червенков. 22% не знаят нищо за Йосиф Сталин, а половината от запитаните не могат да посочат страни, чието управление може да се нарече диктатура. По-често отговор на последния въпрос не дават най-младите на възраст между 15 и 18 години. Останалите посочват общо 50 държави, сред които: Северна Корея (КНДР) – 19%, Куба – 9%, Турция – 7%, Сирия – 7%, Иран – 6%, Либия – 6%, Ирак – 6%, Русия – 6% и Китай – 5%. 42% от участвалите в изследването не посочват име на съвременен или познат от историята диктатор. Останалите посочват общо 47 имена, като най-често това са Хитлер (според 34%), Сталин ( според 20%) и Саддам Хюсеин (според 8%). Значително повече младежи се затрудняват да посочат борци срещу диктатурата – 79%. 80% не знаят нищо за Илия Минев, а 57% не са чували за Трайчо Костов. 29% от изследваните младежи посочват Георги Димитров като защитник на свободата и демокрацията, а според 38% от тях Тодор Живков е защитавал свободата и демокрацията в голяма степен. Сред понятията, свързани с българската история от ХХ век, най-позната е абревиатурата БКП – 77% от запитаните посочват конкретни асоциации, като най-разпространеният отговор е „Българска комунистическа партия“. 23% от участвалите в изследването не свързват с нищо конкретно тази абревиатура. 89% не знаят нищо за „Задочни репортажи за България“. Останалите дават верни отговори – предаване на радио „Свободна Европа“, заглавие на книга на писателя Георги Марков.
Резултатите от изследването бяха представени в края на септември по време но конференцията „Българският комунизъм – в учебниците” от Васил Къдринов, Ангел Николов и Любомир Пожарлиев.
Васил Къдринов: Има голяма празнина в знанията на младите хора
Пражката декларация за европейската съвест и комунизма бе приета в Прага през 2008 г. по инициатива на бившия чешки президент Вацлав Хавел. Тя призовава страните в Европа да положат усилия за по-доброто образование и запознаване на младите хора с комунистическите престъпления. Много скоро след това тази декларация беше приета и от българския парламент. Това стана през септември 2008 г., но както е характерно за нашата страна, нищо конкретно не последва след това. Приехме тази декларация, за да се харесаме на нашите западни партньори и на партньорите ни от бившия комунистически блок в Източна Европа. Нашите депутати приеха декларацията, но от това не последваха никакви практически мерки, нито промени в програмите на Министерството на образованието. През следващата 2009 г. Европейският парламент, в който има и български евродепутати, с голямо мнозинство прие Резолюцията за европейската съвест и тоталитаризма. По същия начин в нея се апелира да се съхрани паметта за тоталитарните режими в Европа. И въпреки че оттогава минаха близо 5 години, в нашата страна отново не последваха никакви промени и практически действия. Това ни накара – заедно с колегите Ангел Николов и Любомир Пожарлиев – да съставим един въпросник и да видим в крайна сметка какво знаят младите хора за диктатурата. Подобно изследване бе направено в Швеция и ние с интерес наблюдавахме, след като резултатите показаха, че шведските ученици не знаят какво е ГУЛаг, не знаят какво е лаогай и изобщо не знаят почти нищо за тези чудовищни престъпления на ХХ век, как на базата на това изследване Министерството на образованието в Швеция промени учебните програми и осигури повече часове и повече страници в учебниците за тоталитарните режими. Една от гаранциите подобни неща да не се повтарят е историческата памет, познаването на това, което се е случило в собственото ти селище, в собственото ти семейство и неговото осмисляне. Истината за комунизма не се състои само в това – както констатира Хана Аренд – че тоталитарните водачи насочват народите към диктатура. Сред самите обикновени хора, сред масите мнозина възприемат този политически стил на агресия, на потисничество и доминиране над останалите и това е описано чудесно от Георги Марков в есето му „Собственият фашизъм“. Водени от тези мотиви ние подготвихме 18 въпроса и възложихме това изследване на НЦИОМ. Бяха анкетирани 1100 младежи в цялата страна на възраст от 15 до 35 години – една представителна извадка, която включва както малки, така и големи градове, различни възрастови групи и различни етноси. Надяваме се това изследване да послужи за формирането на образователната политика през следващите години, така че младите хора да бъдат по-добре информирани за комунистическата диктатура.
Ще се спра само на някои от въпросите на това изследване, въпроси, на които всеки гражданин на страната би трябвало да знае отговорите. Например – какво се е случило на остров Белене, какво се е случило край кариерата в Ловеч, какво представлява пактът Молотов – Рибентроп, знаят ли младите хор кой е Адолф Хитлер или Йосиф Сталин, какво е тяхното отношение към Държавна сигурност, към Берлинската стена, към профсъюза „Солидарност“, знаят ли какви са причините за смъртта на Никола Петков и Георги Марков, какво е отношението им към Холокоста, какво знаят за Освиенцим, знаят ли нещо за атентата през 1925 г. в църквата „Св. Неделя“, знаят ли нещо за партизанския отряд „Антон Иванов“, какво знаят за нахлуването на български войски в Чехословакия през 1968 г., как гледат на влизането на Съветската армия в България – като на освободител или като на окупатор. Също така има въпроси, свързани с исторически фигури от нашето близко минало като Васил Левски, Александър Стамболийски, Александър Цанков, Никола Мушанов, Кимон Георгиев, цар Борис, Богдан Филов, Георги Димитров, Трайчо Костов, Никола Петков, Кръстю Пастухов, Г. М. Димитров, Тодор Живков, Илия Минев и някои политици от по-новото време.
Нашето основно заключение от данните на това изследване е, че има голяма празнина в знанията на младите хора. Има данни, които показват, че болшинството от младежите не знаят нищо за ключови събития като например смъртта на Никола Петков – 61% от тях не знаят нищо за него. 51 % не знаят нищо за смъртта на писателя Георги Марков и не познават неговите „Задочни репортажи за България“. За профсъюза „Солидарност“ не са чували 85% от запитаните. Същото констатираме до голяма степен и за епохата на националсоциализма – половината от анкетираните не знаят нищо за Освиенцим. Какво да говорим за депортираните евреи от Македония и Беломорието, тяхната трагедия е също неизвестна и неосмислена. И накрая стигаме дотам, че 18% от запитаните казват, че за тях най-доброто време, в което биха искали да живеят, е времето на Тодор Живков, 33% искат да живеят днес в България, а 22% искат да напуснат страната.
Васил Къдринов е завършил социология в Софийския университет. През 1985 г. е арестуван и осъден на година и половина лишаване от свобода за „противодържавна агитация и пропаганда срещу НРБ и СССР“. Съучредител на Клуба за демокрация и активист на СДС в Пловдив. Директор на Центъра за съпротива срещу тоталитаризма „Хана Аренд“.
Ангел Николов: В десети клас е отделен един час за българския комунизъм
Твърдя, че най-новата и съвременната история на България въобще не се изучава в българските училища. В шести клас само се споменава, че съществува нещо такова като тоталитарен режим, но той се разглежда просто като някаква разновидност на държавното устройство. В седми, осми и девети клас въобще не се изучава нищо за този период. В учебната програма на десети клас са предвидени 18 часа за изучаването на тоталитарния режим. Акцентът пада върху фашизма и националсоциализма. За болшевизма са заделени 3 часа, за маоизма – 1 час, за българския комунизъм – 1 час. Това ли е изучаване на тоталитарната система? В единадесети клас също се изучава история на цивилизацията, но всички учебници имат един и същ енциклопедичен характер, те са толкова скучни, че отблъскват всеки, който би искал да ги прочете.
На базата на всичко, което се случва в България, съм убеден, че това е държавна политика. Не става дума просто за някакъв недостатък на образователната система, това е резултат от цялостната държавна политика през всичките тези 25 години на прехода. Въпреки че българският парламент прие от кумова срама някои европейски инициативи като Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, показателно е отношението ни към тези инициатива през последните няколко месеца. Европейският ден на жертвите на националсоциализма и комунизма – 23 август – беше подминат все едно не съществува, а 9 септември беше честван тържествено, сякаш сме все още във времето на Живков. Не искам да цитирам всички дитирамби, които бяха произнесени на този ден от Сергей Станишев, който на всичко отгоре е председател на Партията на европейските социалисти. Имах чувството, че говори не той, а баща му Димитър Станишев, който е бивш секретар на ЦК на БКП. Тоест на нас, в днешния ден, ни се обещава едно светло минало. България все повече затъва в някаква тоталитарна тиня и се отдалечава от всички европейски ценности. И това не е случайно, това е действително държавна политика, което личи и от състоянието на българските исторически музеи. В България няма нито един музей с експозиция от този период. Той просто се подминава, сякаш не съществува.
Ангел Николов е историк и журналист.
Любомир Пожарлиев: В училище се акцентира върху славното ни минало
Защо се стигна дотук и кои са основните причини? От една страна в учебната програма не е предвидено достатъчно време за този период и той е изтикан в края на учебната година, тоест във времето на матурите, кандидатстудентските изпити и пр. Така или иначе е известно, че за около 10% от учебния материал времето не стига заради дървени ваканции и т.н. С други думи до този материал просто не се стига. Допълнителен фактор, който обезценява макар и малкия относителен дял на този материал в учебниците, е фактът, че той не влиза нито в матурите, нито в кандидатстудентските изпити. Относителният дял на уроците за комунизма е твърде малък спрямо останалия материал – в един от учебниците, например, има общо 65 урока, от които 6 са посветени на комунизма, а 22 на средновековието. И както казах, нито един въпрос от материала за комунизма не влиза в матурите и в кандидатстудентските изпити. С други думи това знание не е ценно нито за учителите, нито за учениците, то не ти носи престиж, не ти е нужно, за да влезеш в университета, нито за да си вземеш задължителната матура. Това е ключов проблем, по който трябва да се мисли – необходимо е въпроси, свързани с този период да станат част от задължителната матура. Иначе учениците просто няма да го учат. Това е сигурно.
Друг проблем е, че в учебника няма лични истории. Представени са само имената от високия политически елит – Тодор Живков, Вълко Червенков и т.н. Няма нито една история на репресиран човек, нито на човек, който е живял по времето на социализма. С други думи учениците трябва да наизустяват някакви дати и имена и няма как да си представят живота по това време. Разбира се, че в такъв случай историята на баба ти, която е ходила всяка година на бунгало в Китен, звучи в пъти по-автентично. В новата културна история отдавна се говори за всекидневна история, за социална история, за история на манталитетите. За съжаление нищо от това не е влязло все още в нашите учебници и в учебните програми. В часовете по история се акцентира изцяло върху етноцентризма, върху нашия национален произход, върху славното ни минало, с което трябва да се гордеем. Затова и на средновековието е отделено толкова много време. За сметка на това безславното ни тоталитарно минало почти не се споменава. Тоест историята се преподава, за да се гордеем, а е очевидно че комунизмът не е точно периодът, с който можем да се гордеем.
Любомир Пожарлиев е докторант в катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски“.
