Живеем под господството на лъжата

Фактът, че като дете сте бил свидетел на фашизма, направи ли ви по-бдителен към различните форми на манипулация?

Да, станах по-внимателен спрямо всички възможни форми на гротескната диктатура, спрямо всяка проява на сила и авторитарност. Хората, които издигнаха Мусолини на власт, ни бяха представени като положителни герои. Така се случи и с моя учител в началното училище, който впрочем не беше лош човек. Въпреки че ръстът му не надвишаваше метър и шейсет и пет, той се възприемаше като истински мачо…Не свърши добре. Спомням си, че когато бях пет или шестгодишен, често си казвах какъв късмет имам, че съм се родил именно в Италия, и че не съм като нещастните французи, англичани или американци! Изживявах национализма с пълна сила, смятах, че нашата страна е най-прекрасната на света, че имаме един единствен враг – демокрацията. Казваха ни, че в демократичните страни хората се хранят по пет пъти на ден. Само си представете! Чак по-късно си дадох сметка, че в действителност и аз ям пет пъти дневно…Другите, различните, бяха представяни в ужасяваща светлина. На 6 години аз не можех да осъзная какво представлява антисемитизма. Въпреки че си спомням  как един ден срещнах група евреи, извършващи общественополезен труд (целта беше да бъдат унизени), които познаваха родителите ми и които ме помолиха да ги поздравя от тяхно име. Едва след войната узнахме останалото.

Основната цел на вашето творчество не е ли именно да развиете у читателите си чувството на недоверие и скептицизъм? 

Разбира се, тъй като призванието на всеки семиолог е да се съмнява във всичко и във всички! Работата ми се състои в това да усещам какво се крие зад думите. Не става въпрос за параноична и натрапчива мнителност, а по-скоро за това да си дадеш сметка, че хората използват речта, за да постигат целите си, да убеждават, да изобличават, да прикриват и дори понякога да кажат истината! Това е един ползотворен скептицизъм, както когато някой учен се разхожда в гората, забелязва непривични и странни образувания по дърветата и измисля пеницилина.

Защо лъжите са толкова мощен двигател на историята? 

Защо не? В историята няма нищо морално. Тя се създава от злодеянието, от престъплението…Създаването на лъжата е един от инструментите, които както държавата, така и отделните индивиди използват, за да променят хода на историята. Понякога към по-добро (както в случая на науката и на изкуствата), но най-често към по-лошо. Между впрочем, лъжата на един често е истина за друг. Представете си, че сте мюсюлманин – тогава за вас, всичко, което католиците, будистите или индианците, ще бъде грешно и неправилно. Същото се отнася и за християните. Следователно 90% от човечеството тъне в неведение! Именно поради тази причина светът от хилядолетия живее под господството на заблудата и лъжата, а чрез историята се разиграва една мащабна илюзия…Големите религии са едно заблуждение, което е давало тласък на историята към добро (морала) и към лошо (религиозните войни).

Проявявате ли разбиране към тези, които смятат за опасен начина, по който се заигравате с антисемитските предразсъдъци, както в Пражкото гробище например? 

Не мога просто да спра да пиша, поради факта, че съществуват глупави хора! Когато една книга се издаде в повече от хиляда екземпляра, тя неминуемо попада в ръцете на хора, които не са способни да различат мнението и позицията на персонажите от тези на автора…Директорът на музея на Холокоста в Рим дори ме поздрави, че говоря за неща, които често биват премълчавани заради политическата коректност. При всяко положение, всички използвани от мен източници, са достъпни в Интернет и в която и да е книжарница за окултна литература…Не говоря за арабските страни, където Протоколите на Сионските мъдреци се продават свободно, именно защото там все още ги взимат на сериозно! По принцип, рано или късно, лъжите и заблудите излизат наяве. Така се е случило и с дарението на император Константин I, – акт, чрез който той уж предоставя на папата пълна власт над Източната и Западната Църква. През 1440 г. хуманистът Лоренцо Вала доказва апокрифния характер на това дарение като прави подробен лингвистичен анализ на документите. Но понякога предубеждението продължава да битува дори след като бъде разобличено, какъвто е случаят с Протоколите. Манипулативният им характер отдавна е доказан, но антисемитизмът съществува и днес.

Описвате Хорхе Луис Борхес като „луд архивист”. Това описание не важи ли и за вас?

 Вярно е, че буквално се храня с речници и енциклопедии. Не мога да си представя работата си без предварителните проучвания, които понякога продължават с години. Речникът не може да направи даден писател добър, но добрите писатели използват речници. Това, което ме плаши в използването на интернет е, че всеки от шестте милиарда жители на планетата на теория може да състави своя собствена енциклопедия. Това не е възможно, защото социалният контрол винаги ще съществува, но представете си наистина да имаше шест милиарда енциклопедии, тогава никога не бихме могли да се разберем един друг.

И въпреки това никоя енциклопедия не е имунизирана от тези грешки, за които вие неуморно следите… 

Дори и да съдържа в себе си грешки и неточности, енциклопедията позволява да намерим общ език помежду ни. Говоря за идеалната енциклопедия, или иначе казано, сборът на всички знания и постижения на една епоха, който няма нищо общо с класическата енциклопедия, продавана в книжарниците. Това е елемент от цивилизоваността на една култура. За да се докаже, че Земята се върти около Слънцето, както са направили Коперник и Галилей, е трябвало да се вземат за отправна точка вече известните научни постижения на Птоломей. Напълно възможно е енциклопедията да съдържа в себе си грешки. Не е изключено да научим някой ден, че всъщност Наполеон е починал на съвсем различна дата. Но това е отправната точка на една обща за всички ни култура, достоверна и валидна до следващата корекция…

Интервю и снимка Le Point

Превод от френски Мина Петрова

Още по темата:

Марк Феро, Политиците не се вслушват в историците
Карло Гинзбург, Аномалиите са по-съдържателни от нормалните случаи
Едуард Лютвак, Византия щеше лесно да се справи с талибаните и Иран
Мишел Сер, Добре дошъл на новия човек
Марсел Гоше, След третата индустриална революция всичко трябва да се гради наново
Ален Корбен, Удивителният знак е признак за лоша история