„Моята сила е в ролите с трагични окраски.“ Разговор със сопрана Йоана Железчева, която получи наградата на името на Емил Чакъров.
Някъде докъм десетата ми година къщата ни нямаше канализация. Клозетът – дървена барака, отивахме, както се вика, „повънка“. А водата за пиене я пълнехме в гледжосани стомни от селски чешмички и кладенчета.
След монументалните романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ Теодора Димова обръща поглед към друго болезнено събитие от историята на България – спасяването на българските евреи през Втората световна война. Във „Всичко, което се случва“ тя още веднъж ни кани във въображаемото курортно градче Болярово, където се развива и действието на последните ѝ два романа. Там, сред привидното спокойствие на един свят, над който постепенно надвисва сянката на историята, се разгръща болезнен разказ за човешките съдби, попаднали в безмилостния водовъртеж на войната. В центъра на повествованието застава герой, вдъхновен от личността на Димитър Пешев. Откъс от романа, изданието е на „Сиела“.
Някъде докъм десетата ми година къщата ни нямаше канализация. Клозетът – дървена барака, отивахме, както се вика, „повънка“. А водата за пиене я пълнехме в гледжосани стомни от селски чешмички и кладенчета.